Репортаж на Виолета Ашикова за предаването ''12+3''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Страната ни е получила широка подкрепа за приоритета, свързан с европейската перспектива за Западните Балкани. Това отчете Кристиан Вигенин, председател на българската ресорна комисия, след края на срещата на председателите на комисиите по европейските въпроси на парламентите на страните - членки на Европейския съюз. Вигенин отбеляза, че най-трудната задача пред Европа ще е свързана с новата бюджетна рамка, тъй като трябва да се намери баланс между съхраняване на традиционните политики и финансирането на нови общи политики като сигурността, миграцията, европейската отбрана:
За нас като страна с догонващо социално икономическо развитие е особено важно да бъде запазен дългосрочния инвестиционен характер на кохезионната политика и това беше един от акцентите в изказванията както на българските представители, така и на представителите от Централна и Източна Европа, преди всичко, тъй като те са догонващи в социално икономическото си развитие.
По време на срещата Вигенин изтъкна пред делегатите на Председателския КОСАК ролята на парламентарното измерение в ротационното председателство:
Съзнаваме отговорността и значимостта на парламентарното измерение на Българското председателство, когато във времена на застъпващи се кризи и предизвикателства, националните парламенти и техните представители, като пряко избрани от европейските граждани, имат своята ключова роля за гарантиране на повече отчетност и легитимност в действията на Съюза. Нашите съвместни усилия и резултати ще бъдат доказателство пред гражданите на ЕС, че ЕС е адаптивен, уверен и отговорен. В този дух бе изработен и приносът на българския парламент към програмата на Българското председателство.
Министърът на Българското председателство Лиляна Павлова представи приоритетите на Европредседателството на страната ни - бъдещето на Европа и младите хора, стабилност и сигурност и европейската перспектива на Западните Балкани. Павлова изтъкна ролята на България като ротационен председател на Съвета на Европейския съюз в процеса на приемане на бъдещата финансова рамка на Съюза. Важна тема ще е реформата за системата за убежище, отбеляза Павлова:
За съжаление, все още имаме разнопосочни мнения, мнения които не водят към това да имаме единна позиция - каква реформа ще приемем в Дъблинския регламент. Вярваме, че това ще е една от темите с едни от най-големите предизвикателства. Четири председателства работиха по нея, да се надяваме, че вече е назрял моментът, в който и европейските лидери трябва да постигнат съгласие и 2018 година да бъде годината. Надявам се и по време на Българското председателство да успеем да постигнем така необходимото ни съгласие по този въпрос.
Министър Павлова изтъкна специфичния приоритет на Българското председателство, свързан с европерспективата на Западните Балкани, като заяви:
Изключително важно е за нас тази тема, тази европейска перспектива и подкрепа да не бъде разчетена като фалшиви обещания или като фалшив сигнал за това, че те могат в рамките на следващите шест месеца да получат дата за присъединяване или че трябва да подценят всички тези ангажименти и усилия, които трябва да бъдат направени и изпълнени. Вярваме, че европейската перспектива минава през това да направим един честен план, един честен анализ на всяка една от държавите спрямо нейния принос. От своя страна обаче процесът ще отнеме години.
Сред участниците в срещата бяха първият заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс и вицепрезидентът Илияна Йотова.
В реч пред делегатите Йотова обърна внимание на съвременната роля на Европейския съюз. Тя изтъкна, че е изчезнал ентусиазмът и се е настанило равнодушието сред европейските граждани:
80% от европейските граждани очакват Европа да направи повече в борбата срещу тероризма, но фокусирайки се само върху този тип сигурност, пропускаме факта, че почти същият брой граждани настояват за справяне с други предизвикателства - безработица, социални неравенства, защита на околната среда, данъчните измами, миграцията и възможността да се справим. Не работи и споразумението с Турция така, както ние бихме искали да работи. Да направим така, че всички държави - членки еднакво и равнопоставено да бъдат поставени в тази тема, за да не се прокарват нови разделителни линии и да няма нов Шенген, тъй като ние в България сме особено чувствителни на тази тема.
Франс Тимерманс постави основен акцент в речта си върху усилията, които трябва членките да положат по въпросите, свързани с миграцията:
Не искам да се връщаме към такава ситуация, в която държавите - членки, ако са изправени пред огромен миграционен проблем, да не могат да разчитат на солидарността на останалите държави - членки. Поради тази причина не сработи и Дъблинската система. Трябва да продължим своето сътрудничество, както и да го подсилим по външните граници, като разгледаме устойчивото развитие на страните от Северна Африка, но трябва да има съгласие и споразумение да не се оставя възможност на страните да казват "аз няма да съм солидарен", защото цената ще е много тежка.
2
