България може да допринесе за решаване на спора между Атина и Скопие за името на Македония, който от години блокира кандидатурата на Скопие за членство в Европейския съюз и НАТО. Това заяви в интервю за "Хоризонт" Дейвид Макалистър, председател на външната комисия в Европейския парламент. Той направи коментара преди днешното изслушване в комисията на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, която ще представи приоритетите на Българското председателство на Съвета на Евросъюза. Очаква се фокусът в изказването й да бъдат реформите в шестте държави - кандидатки за членство от региона на Западните Балкани.
Смятам, че България е умно посъветвана да се концентрира върху няколко много важни теми. Заради специалното си местоположение в Югоизточна Европа България е предопределена да се насочи към темата за отношенията между ЕС и Турция, както и към възможностите за подготовката на бъдещ прием на нови членове в Съюза. 2018 година ще даде нов тласък на политиката на разширяване. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер вече анонсира, че през февруари комисията ще представи стратегията си за разширяване. През април следват индивидуалните доклади за подготовката на Черна гора, Сърбия, Албания. През май е голямата среща на върха в София. Българското управление в лицето на премиера Борисов целенасочено е избрало този приоритет, защото едва ли някой по-добре познава региона на Западните Балкани от България. Най-големите предизвикателства в региона на Западните Балкани са Босна и Херцеговина, и Косово, каза Дейвид Макалистър, който е и докладчик за напредъка на Сърбия в Европарламента.
Според него 2018 г. ще даде нов тласък на политиката на разширяване.
Макалистър заяви, че не вижда основание за продължаване на преговорите за членство с Турция заради разминаване с европейските ценности:
Имайки предвид състоянието на демокрацията, върховенството на закона, медийните свободи и правата на опозицията, Турция се отдалечава от европейските стандарти. При тези обстоятелства се обезсмисля отварянето на нови преговорни глави или затварянето на глави, по които има готовност. Смятам, че членството на Турция в Европейския съюз не е целта, която да дефинира отношенията ни. Бих предпочел друга форма на сътрудничество като стратегическо партньорство - това би могло да бъде цел, към която да се стремим. Турция остава за нас важен партньор по политически въпроси, особено по миграционната политика. Бойко Борисов акцентира в пленарната зала колко важно беше и е миграционното споразумение за намаляване на неконтролируемия бежански поток към Балканите и оттам към Северна и Централна Европа. И затова трябва да опитаме там, където е възможно, да си сътрудничим разумно с Турция, да формулираме ясно ценностите и в същото време да водим отговаряща на ситуацията и защитаваща интереса ни "реална политика". Освен Гърция никой не познава така добре Турция, както граничещата с нея България.
Дейвид Макалистър каза още, че ЕС е далеч от нормализиране на отношенията с Русия:
Отношенията между Европейския съюз и Русия са сложни. Конфликтите с Русия можем да решим само по пътя на дипломацията. Ако споразумението от Минск бъде спазено, съществува вероятност да бъдат отменени санкциите и стъпка по стъпка да се стигне до нормализиране на отношенията, но първата крачка трябва да направи Кремъл.
Германският евродепутат, който е от Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел, коментира още отношенията ЕС - Великобритания, като заяви, че би било добре британците да размислят за Брекзит, но едва ли това би се случило:
Единствена възможност да бъде спрян процесът на Брекзит е нов референдум, а решение за това трябва да вземе британският парламент, за което за съжаление в момента няма мнозинство.
От звуковия файл можете да чуете интервюто на Валерия Николова с Дейвид Макалистър.
