На „ти“ с компютъра или по-скоро на „ти“ с умните играчки. Говориш уж с кукла, а тя не просто те слуша, но и ти отговаря. Това предлагат на децата тъй наречените „умни“ играчки – игра, близка до реалността. Обикновено този тип устройства позволяват свързване с персонален смартфон или таблет, за да бъде преживяването още по-реално и интересно. За да могат да изпълняват функциите си, умните играчки трябва да бъдат свързани към безжична интернет мрежа, като настройките им се правят именно от мобилното устройство с инсталирано специално приложение за Android или iOS. В повечето случаи играчките изискват родителско позволение за записване на казаното от децата, поне първоначално. Предполага се, че споделената впоследствие информация от децата е защитена от закона и родителите имат пълен контрол над нея от съответното приложение. Играчките имат вградени микрофон, диктофон, а понякога и камера, което позволява на родителите да наблюдават децата си. По всичко изглежда, че умните играчки са едно интересно и забавно преживяване за всяко дете. Но както всичко в този свят и умните играчки имат две страни. Подобно на повечето игри, свързани с интернет, и играчките могат да бъдат уязвими от гледна точка на киберсигурността. Като обект на хакерски атаки, играта с тези играчки може да доведе до изтичане на лични данни, дори до опасност от посегателство, твърдят експертите по дигитална сигурност Това е така, защото защитата на персоналната информация, натрупвана при използването на умните играчки, още не е достатъчно развита. Колко реална е опасността от тези на пръв поглед безобидни и интригуващи устройства и как да разграничаваме полезните игри? Чуйте в звуковия файл.
