Да бъдат привлечени висококвалифицирани работници от чужбина, е една от целите на законови промени, които парламентът прие на първо четене. В пленарната зала се чуха редица резерви по законопроекта.
С промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се адаптира българската правна рамка в съответствие с евродиректива в областта на законната миграция. В продължилия повече от два часа дебат всички заявиха подкрепата си за директивата, но дискусионни се оказаха въпросите за ефекта, който ще предизвика Законът върху българския пазар на труда.
Павел Шопов от "Обединени патриоти" коментира:
Целта тук е да се натискат заплатите надолу с внасянето на чужда работна ръка и затова работодателските организации приемат с охота подобни мерки.
Особени резерви от левицата изразиха и по отношение на предвидения контрол за пребиваването и работата на гражданите от трети страни. При назначаване на голям брой работници в предприятие се премахва задължителното разрешение на министъра на труда и социалната политика.
Румен Гечев от БСП попита:
А какво ще стане, ако в някоя част на София направят "Българска академия на науките и физкултурата" и поканят видни учени от Сомалия, от Пакистан, по, да речем, "Нанотехнологии за любовта на мравките" и вкарат тези мигранти в България. Какво ще стане?
Хасан Адемов от ДПС – председател на Комисията по труда и социална политика в Народното събрание, обясни, че основна цел на Закона е да се увеличи общия брой на чуждестранни студенти, включително граждани на Европейския съюз – над 5 процента от общия брой на студентите, както и да се привлекат изследователи:
Тази директива се отнася за висококвалифицирана законна миграция от трети страни, а не за останалите случаи, които вече са уредени в действащия Закон за трудова миграция и трудова мобилност.
