„Театър на протеста“ съм гледала. Но за пръв път попадам на „опера на протеста“. Заглавието е „Словесни проблеми“ и е базирана върху текстове от израелската учебна програма.
Операта се провежда в абстрактна класна стая в 6 учебни часа по различни предмети. Всеки час обхваща дидактичен материал от детската градина, та до края на гимназията. Изпяването им пред учениците е с равен и убедителен тон. Така се показва всеки учебен предмет как спомага за изграждане на т. нар. национална идентичност. Идеята и музиката за това музикално –сценично произведение са дело Ури Агнон, който е взел за либрето текстовете от учебниците и най-вече от подробните указания с насочващи въпроси, сътворени от Министерството на просветата в очакване да се приложат стриктно от страна на патриотично настроеното учителство.
Главната изпълнителка в ролята на учителката по основни учебни предмети като национална история, ивритска лексика и литература, арабски език, но и математика, технологии и физкултура се грижеше учебният материал да бъде добре усвоен от подрастващите. Инструменталистите, които в определени моменти бяха и актьори, отчетливо четяха инструкциите и учебните планове, които послушните учители са длъжни да изпеят пред своите ученици. Особено внимание се обръщаше на учебните пособия, графично оформени от Ноя Финкелщайн, които всеки от зрителите държеше в ръце и дори имаха моменти на колективно четене. При занятието по физкултура –дърпане на въже, положителните бяха патриотично настроените десни сили, които се отъждествяват с управляващата коалиция. Участваха всички зрители, освен по-възрастните, които заспаха в първите 5 минути на представлението. За зала на спектакъла беше избрана библиотека. Затова пък младежите не искаха да си ходят след края на операта и останаха на допълнително занятие с артистите.
