Декларацията за независимост от 17 февруари 2008 година дойде след неуспеха на преговорите за приемане на Плана "Ахтисаари", прекратени през есента на 2007 г. Планът, изготвен от специалния представител и бивш финландски президент Марти Ахтисаари, предвиждаше за Косово вид независимост, върху която се упражнява надзор, без изрично да се използва думата “независимост“.
Идеята беше Косово да получи самоуправление под ръководството на ЕС и да бъде задължено да съблюдава правата на малцинствата чрез приемане на конституция и представително управление. В същото време да получи собствени национални символи - флаг и герб.
Албанските преговарящи подкрепяха плана, ЕС и САЩ също бяха "за". Сърбия и Русия обаче категорично отхвърлиха предложението, с което възможността за постигане на напредък в рамките на ООН беше блокирана. Така се стигна до решението на косоварите да обявят едностранно създаването на Република Косово с едностранна декларация. На тържествено заседание на парламента в Прищина
историческият документ беше приет минути по-късно Хачим Тачи, който по това време вече беше премиер, а по-късно стана и президент, заяви: "От днес Косово е гордо, независимо и свободно!".
Сърбия оспори легитимността на самообявилата се държава пред Международния съд на ООН в Хага. На 22 юли 2010 година обаче съдът призна независимостта на Косово, приемайки, че едностранната декларация не нарушава международните закони.
Планът „Ахтисаари“ се оказа може би „кауза пердута“, защото самият специален пратеник на генералния секретар на ООН по Косово - Марти Ахтисаари знаеше колко е непосилна тази задача да се намери решение по пътя на преговорите между Белград и Прищина при условията от 2005 до 2007 година. Планът със сигурност не е провал, защото голяма част от предложенията, които „Ахтисаари“, бяха инкорпорирани в конституцията на Косово и гаранциите, които този план предлагаше за малцинствата в Косово и за сръбската църква – голяма част бяха реализирани, коментира в „Събота 150“ дипломатът Златко Димитров.
Отделянето на Косово беше последвано от стабилизиране в региона, каза още той:
Сега, 10 години по-късно можем да кажем, че нещата в региона се стабилизираха. Макар и неокончателно, беше намерено някакво решение на тежкия проблем на Косово и в крайна сметка, сега можем да кажем, че регионът е много по-спокоен.
Димитров коментира и европейската перспектива на Западните Балкани, като обърна специално внимание на отношенията Косово - Сърбия:
Разпокъсването на Косово не е алтернатива и нещо, което като цена трябва да се заплати за европейската перспектива не само на Косово, но и на Западните Балкани. Подобен сценарий би предизвикал сериозна криза в отношенията на държавите на Балканите. В този смисъл и планът „Ахтисаари“ беше категоричен – не може да става дума за разделянето на Косово или пък обединяването на Косово с друга държава, или с части от друга държава – това беше прекалено ясно казано. Не трябва да се мисли за разделяне на Косово, а по-скоро, както властите в Белград, така и властите в Косово, е крайно време да направят всичко необходимо да сключат едно споразумение, което да нормализира отношенията и което да позволи придвижването и на Сърбия, и на Косово по техния път към ЕС.
В звуковия файл можете да чуете още какво каза по темата Златко Димитров пред Деян Йотов.