Радослав не е професионален фотограф, учил се е да снима сам, но планинските му фотопейзажи са невероятни. Отношението му към планината пленява - за него тя сякаш е живо същество, което се усмихва, или се сърди, или нещо говори… така я вижда Радослав. И може би заради това чувство не признава горски пътеки, алеи и указателни табели, а намира приказните планински кътчета и без тях.
Този вид туризъм - търсене на непознати планински места, Радослав приема не като предизвикателство, а като преживяване. И често пъти му се иска да бъде сам по време на това преживяване… независимо колко пъти му се е случило да се загубва по места, до които едва ли се е добрал някой друг преди него.
Каква е формулата на описанието на тези планински приключения, събрани в сборника от фотографии и кратки текстове. На всеки пет работни дни - поне по един в планината и ето - правят „51 приказни планински кътчета от България”. Над 150 са пътешествията на Радо, а в книгата са описани местата, които е посетил през последните 8 години.
Веднага някой ще запита - а ако имаш семейство? Радо има съпруга и двама сина, но и те също като него обичат планината и също като него скитат по горите, без пътеки и указателни знаци. Именно заради децата си, Радослав създава два албума - „Детска карта на България” и „Детски атлас на България”, преди да опише приказните кътчета.
Сега е зима, в сегашната почти бедствена бяла обстановка Радо не би тръгнал на път, поне не с децата си… Запитах го за летните му проекти … от известно време Радо търси езерата на България.
Каква е ползата от формулата „на всеки пет дни един в планината”: не се поддаваш на стреса на големия град, и нямаш никаква необходимост от хапчета против главоболие и депресия.
