Доходите на американците след облагане с данъци нараснаха с добро темпо през първия месец на годината, след като новата данъчна реформа влезе официално в сила, но потребителските разходи се увеличиха с най-сдържано темпо от август 2017-а година насам.
Според доклад на Департамента по търговия личните доходи, отразяващи печалбите на американците преди облагането с данъци от заплати, инвестиции и други източници, се повишиха през януари с 0,4% спрямо декември, когато нараснаха със същото темпо. След облагането с данъци обаче, личните доходи скочиха с цели 0,9%, отбелязвайки най-солиден растеж от декември 2012-а година насам, благодарение на новите по-ниски данъци, които са в сила от началото на годината.
В същото време потребителските разходи, формиращи повече от две трети от икономическата активност в САЩ, се повишиха с едва 0,2% след растеж с 0,4% в края на миналата година, като това е най-слабото им увеличение от август 2017-а година насам. Отчитайки инфлация обаче, потребителските разходи през януари се свиха с 0,1%, отбелязвайки първо понижение от януари 2017-а година насам. Това е сякаш сигнал, че потреблението в САЩ ще се забави от неговия солиден ръст с 3,8%, отчетен през последното тримесечие на миналата година.
Комбинацията от по-високи доходи и по-слаби разходи доведе до ръст на нивото на спестовност на американските потребители през януари до 3,2% от 2,5% месец по-рано.
Департаментът по труда представи и данни, според които ценовият индекс на личните потребителски разходи (PCE индекс) се повиши през януари с 0,4% на месечна база и нарасна за трети пореден месец с 1,7% спрямо година по-рано. Основният ценови индекс (основният PCE индекс, изключвайки волатилните цени на храни и енергия), който се следи внимателно от Фед като мерило за инфлацията, пък се повиши на месечна база с 0,3% и на годишна база с 1,5% за четвърти пореден месец.
Трябва да се има предвид, че целевото ниво на Фед е за годишна инфлация от 2 на сто, като ценовият PCE индекс достигна и дори леко надвиши това важно ниво в началото на 2017 година за пръв път от близо пет години насам (през февруари, когато се повиши с 2,1%), след което обаче последва трайно забавяне на неговия растеж към 1,5% – 1,3%. През последните месеци обаче има индикации за подновяване на основния инфлационен натиск и ако тази тенденция се задълбочи, това може да даде основания на Фед да предприеме по-агресивна политика на затягане (повишаване) на лихвените ставки през настоящата година.
