В Тел Авив се проведе 9-ото издание на филмовия фестивал „Епос” за документално кино, посветено на изкуството. Основателката и директор на форума Мики Ларон сподели в интервю за предаването за музикално-сценични изкуства "Каста дива":
“Има голям проблем в целия свят, както и при нас, в създаването на филми, хроникиращи изкуство. В момента,в който се отбележи, че нещо няма достатъчно рейтинг, се предполага, че не е интересно. Ние доказваме, че не е така. Рядко се прожектират такива филми по телевизията, а освен на специализирани фестивали, не могат да се видят и по кината. Има няколко фестивали като нашия, от които най-известният е „Фисо“от Канада. Тези фестивали се раждат, когато някои реши, че филмите за изкуството не са интересни. Амбицирахме се да покажем, че не е така. Дълги години работих в първи канал на телевизията и излъчвахме точно такива филми. След оттеглянето ми по телевизията и те изчезнаха. Не мисля, че този фестивал е тяхна замяна, заради ограничената публика. Жалко за телевизията!“
Какво бихте откроили в програмата тази година? „По принцип винаги са били застъпени основите видове изкуства, но тази година добавихме и дизайн. Това са филми за правене на облекла и дизайн на автомобили. Добавехме и „Епос–класик“ – филми с над 50 г. история както за изкуството, така и за други филми. Например си припомнихме филма „Шербургските чадъри“, носител на 4 златни палми и дебют на Катрин Деньов. Но го показахме в контекста на дизайна, по точно на облеклата на Ив Сен Лоран. Имахме и филм как е сниман филмът„Шербургските чадъри“. Прожектирахме и филм за петорката приятели Зубин Мета , Даниел Баренбойм, Цукерман, Перлман и Жаклин Дю Пре. Имахме за пръв път програма само за децата. Те видяха носителя на „Сезар“, мултипликационния филм-фантазия „Малкият принц“. След това ги поканихме да построят цял град от малки възглавнички. Така открихме кои от децата имат родители - останали малки принцове, и кои деца, за съжаление, имаха прекалено пораснали родители. Децата рисуваха и карти на града на техните мечти. Направихме и данс-селфи . На всеки, който искаше да танцува, му предоставихме истинска балетна зала , с паркет , подходящ за танци и със стойки за смартфона му. Всичко след това бе качено в мрежата.”
Кои са акцентите в музикалната програма? „Фестивалът се занимава с класическа музика и опера. Във филм показахме портрет на съвременния германски легендарен тенор Йонас Кауфман. Имахме филм за изгряващата звезда Теодор Конанцис – известен гръцки диригент, заснет как прави операта „Дон Жуан“ в Москва със своя оркестър. Също така филм за 11-годишната Алма Дойчер- вундеркинд, написала операта „Пепеляшка“, поставена във Виена. Тя свири на пиано от 2-годишна възраст, а на 4 композира. Имаше и филм посветен на жените –диригентки на оркестри. Разказваха как тяхната работа се гледа под лупа, но и как все повече те заемат мястото на диригентският пулт. Имахме филм за мъже ,които танцуват на палци и с балетни пачки и цялата трудност на това. Този филм е и весел, и леко циничен и разказва колко им е трудно да танцуват като балерините. Както и балерините на възраст 30-40 г. вече да не могат да танцуват и им се налага да бъдат учители по танци на възрастни жени. Имаше и балет , направен не върху музика , а върху текстове на банкери, свързани с борсата и парите. В конкурсната програма, която е за израелски филми, (те имат много сериозни проблеми с финансирането , но въпреки това успяват), показахме филми на студенти по изкуствата. След един такъв експериментален филм за училище по модерен балет, на сцената се качиха самите му ученици и танцуваха на живо. Това бяха прекрасни етюди, част от които са филмирани, а други видяхме на живо.”
При вас дебютира филмът на българина Найо Тицин за съпругата му Александрина Пендачанска. Вече трета година той прави в София фестивал, подобен на Вашия. „Поздравявам българския фестивал „Master of Art“ . Пожелавам им успех, да е интересно на организаторите и да имат много зрители! Ще се радваме, ако догодина на нашата 10-годишнина отново видим български филми! Каним Найо Тицин да ни гостува.“
