Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ доц. д-р Стоян Бараков, дългогодишен преподавател по международни отношения в различни български университети и обясни:
„Готовността на премиера да се намеси в този врящ котел е за одобрение. Време беше политиците от балканските държави да се опитат по-активно да работят за разрешаването на проблемите, които ни тормозят. Страхувам се обаче, че както беше представено казаното от Борисов, той заяви не, че ще опита да направи така, че Косово да участва на срещата в София, а директно каза „Косово ще участва на среща в София като призната от повече от 100 страни, а ние ще намерим решение - не ще търсим, а ще намерим решение, за онези които не са признали Косово. Струва ми се малко самонадеяно. И други хора се опитваха да намерят решение, но не го намериха. Нещата са по-скоро песимистични и до ден днешен“.
Неяснотите около статута на Косово биха могли да поставят под въпрос успеха на предстоящата среща на върха в София на 17-и май, убеден е той.
"Ако нашият премиер искрено желае да успее да събере всички държави, включително и Косово, пожелавам му да успее, защото тогава заслужено следва да бъде номиниран за Нобелова награда за мир и дори да я получи".
Косово е признато от малко над 100 държави. Външният министър на Сърбия, който е и вицепремиер в правителството обаче оспорва. Той счита, че много от външните министри на страни, признали Косово, даже не знаят, че са вписани в такива списъци. Не всички държави членки на Европейския съюз са признали Косово. Сред тях са Румъния и Гърция, обясни Бараков.
Две държави-членки на Съвета за сигурност на ООН категорично се противопоставят на признаване на Косово – Китай и Русия. Руснаците, до момента до който Сърбия не признае независимостта на Косово, ще поставят вето на всякакво решение за тази независимост. Три международни документа постановяват, че Косово е част Сърбия - Конституцията на Сърбия, Споразумението, поставило край на войната в Косово и Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, където категорично е записано, че всички държави членки на Съвета за сигурност уважават териториалната цялост и суверенитета на Република Сърбия.
По повод очакваният днес доклад за напредъка на страните от Западните балкани ученият коментира, че корупцията е „от най-жестоките проблеми“ за всички държави в региона. Пред евроинтеграцията на повечето има сериозни пречки, смята Бараков и допълни:
Изследване на института по европейски въпроси в Сърбия, публикувано преди месец, показва, че 81% от сърбите са против признаването на Косово, а 42 процента от тях вярват, че рано или късно сърбите ще си върнат Косово.
Пречка пред Босна и Херцеговина е спорът за валидността на Дейтънското споразумение, сложило край на войната и действията на Република Сръбска.
Македония не е готова нито за НАТО, нито за европейския съюз, допълни доцент Бараков.
„Форсирането на този проблем както за Македония, така и за Албания става по настояване на Вашингтон, но често в политиката интересите на Съединените щати и на Европейския съюз се различават. И там нещата не са особено ясни. Черна Гора беше приета въпреки съпротивата на голяма част от населението. Там има много силна съпротива против приемането. Говореше се за фалшификации“, коментира още той.
Според Бараков това се прави, за да бъде изолирана Русия от славянските и предимно православни държави на Балканите.
