Докато агресията и насилието с думи и юмруци трайно си проправят път в обкръжаващия ни свят, една фондация се е заела с мисията да запознае най-уязвимите сред нас с техните права. За да не стават децата ни безмълвни жертви на несправедливости и злоупотреби и когато се наложи, да потърсят възмездие и да се защитят.
Трябва детето да е свободно и да си има свое мнение. А задълженията му са да пази неща, да има уважение към другите и към себе си. Не искам да имам други права – мисля, че така си ми е добре, споделя Трифон, който е на 9 години и участва в ателието на фондация “Изкуството и детето”, посветено на детските права. В рамките на проекта “Европа в София с младите българи – нарисувай ми правата” неправителствената организация си е поставила за цел да преведе чрез езика на изкуството Конвенцията за правата на детето. И докато малчуганите рисуват своята представа за по-справедлив и равноправен свят, те се научават да допринасят за него и чрез задължения.
Едно – почистване след себе си, две – да не се отнасят зле към правата на другите деца, три – да знаят, че имат и те свои права и да си ги спазват – изброява деветгодишната Мария.
Конвенцията за правата на детето е ратифицирана у нас през 1991 г., но въпреки това си остава един от най-малко обясняваните закони в България, категорична е Боряна Занова, председател на фондация “Изкуството и детето”. И тъй като задължение на всеки възрастен е да запознае децата с техните права, по време на ателието подрастващите вникват в тях с помощта на приказки и чрез въвличането им в ситуации.
Когато детето разбере своите права, то става толерантно към правата на другите и започва да научава и своите задължения – обяснява Боряна Занова. – Конвенцията за правата на детето включва 40 основни права. На първо място е, че всички деца по света са равни - без дискриминация по пол, възраст, цвят на кожата, религия. Освен това всички деца трябва да живеят в безопасна домашна среда – красива, уютна и обичаща ги, както и в чиста екологична държава. Всички деца имат правото също така да бъдат предпазвани от физически, емоционални и сексуални посегателства. Това са все основни права, които ние разказваме на децата като ситуации.
Едно от най-важните неща, които децата научават, е къде да потърсят помощ, ако правата им се нарушават, за да не таят болка и страх в себе си.
На първо място е семейството, тъй като децата и особено най-малките, трудно стигат до институциите – казва Боряна Занова. – Затова те не бива да се притесняват и да се срамуват да споделят с родителите си. Ако обаче в семейството се нарушават техните права, те трябва да потърсят помощ най-напред от по-възрастен човек приятел или учител. Още повече, че е трудно само дете да позвъни на телефон 112 и да изрази своето възмущение или да изкаже болката си. За съжаление, не всяко семейство полага необходимите грижи за децата си, нито пък средата, в която те живеят и учат, винаги е най-добрата. Така например ставаме свидетели на ситуации, накърняващи правото им на абсолютно безопасно пребиваване в училище. С този проект се поставя началото изобщо да се говори за детските права, и то да се говори много, защото имаме и много проблеми.
Докато рисуват своите права, малчуганите изобразяват проблема, а не решението. Например вместо красив и безопасен дом, от листа надничат родители, забили нос в телефоните си и братче, покачило се на стария телевизор с отвертки в ръка.
Детските рисунки ще бъдат включени в книжка – правно помагало, с текстовете на конвенцията по случай 1 юни. А най-добре нарисуваният герой ще се превърне в разпознаваем символ за познаването на детските права.
Снимки: Диана Цанкова
