Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство.
Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите петлета, карамелизирани ябълки и други сладки, приготвени по стар тертип, ви срещаме сега.
Едва ли има дете, което да не е искало да схруска захарно петле! Разликата отпреди години и сега е, че днес ги има в много повече цветове. Близалките на клечка Боян вади от калъпите, в които сместа е изливал неговият дядо.
Симеон Колев научил шекерджийското от старите майстори, които създателят на музея на открито край Габрово Лазар Донков събира при откриването на Етъра, за да предадат занаята на по-младите.
Боян Минчев доскоро работел в Етъра, където години се обучава и получава майсторското си свидетелство за шекерджия.
Когато дядото на Боян отишъл на работа в Етъра, можел да избира между гайтанджийската и шекерджийската работилница, но поискал да се захване със "сладкия" занаят, казвал, че било по-добре след работа да си облизваш пръстите отколкото да се цапаш с боя. Тогава майсторите правели освен прочутите захарни петлета, кафява халва и бяло сладко. Сега от работилницата на техния наследник излизат близо 50 вида сладкиши, приготвени на ръка по стар тертип– традиционните халва, целувки, сусамки...
Сладостите от захарен сироп Боян приготвя в медни съдове, голямата тава е за локума, който искал 4 часа непрекъснато бъркане, обяснява майсторът, в чиято работилница често ухае на мента.
Рецептите са още от времето на онези шекерджии, започнали да практикуват занаята в Габрово през втората половина на 19-и, началото на 20-и век, след като изучават тънкостите му в Румънско.
През втората половина на 20-и век в Габрово има петима майстори и това е най-младият занаят, но познанието бързо се губи, загрижен е Боян, защото шекерджиите в района се броят на пръстите на едната ми ръка, казва той.
Признанието за труда си Боян Минчев получи преди дни. Обявяването му за живо човешко съкровище му донесло много радост, вкъщи и сред приятелите му станало и повод за шеги, споделя шекерджията, който е баща на 3-годишен син.
Занаятът в ръцете си взел от дядо си, а обичта към фолклора от своите родители - хореограф и народна певица.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
