Върви ли наистина към крах либералната демокрация? Проваля ли се концепцията за край на историята според разбиранията на Франсис Фукуяма, че глобалното разпространение на либералната демокрация и капитализма може да е крайната точка на социокултурната еволюция на човечеството и крайната форма на управление? Настъпва ли нов световен ред? Тези фундаментални въпроси бяха обсъждани на няколко международни конференции тази седмица в Европа. В Америка също се вълнуват и търсят отговори. Челното заглавие на сп. "Foreign Affairs" е "Умира ли демокрацията".
На форума "Global Solutions Summit" в Берлин канцлерът Ангела Меркел сподели мнение, че упадъкът на световния ред, какъвто го познаваме, се дължи на "двоен преход" или на постепенното избледняване на паметта за световните войни, което води до все по-лековато създаване на вражди, които заместват сътрудничеството. Стремглавото развитие на технологиите пък трансформират глобалната икономика с такава скорост и мащаби, че никоя държава няма капацитета, според Ангела Меркел, да оцелее самостоятелно:
"Да използваме шансовете на глобализацията и едновременно с това да намалим рисковете - тази цел можем да постигнем най-добре заедно. Но за съжаление вместо това сме свидетели, как се подкопават мултинационалните решения, как умишлено се неглижират международните институции, как вече постигнати компромиси се торпилират и вместо това се стартират солови акции. Тази тенденция е тревожна. Не бива да забравяме, че нашият международен ред е следствие на поуките от унищожителните последици на две световни войни. Тясното международно сътрудничество е гаранция за мир".
Най-голямата от трите досега вълни на демократизация според покойния вече харвардски политолог Самюъл Хънтингтън започва през 1974 година с Революцията на карамфилите в Португалия и минава през падането на фашистката диктатура в Испания, на диктатурите в Латинска Америка, завършването на деколонизацията, падането на Берлинската стена и разпада на СССР. Сега въпросът е дали въобще ще остане и следа от тази трета вълна на демократизация, по специално в Източна Европа - заради породения от финансовата криза от 2008 година и вече 3-годишната мигрантска криза възход на политическия популизъм и на авторитарните лидери.
В интервю за предаването "Събота 150" професорът по история Марк Креймър коментира влиянието, което оказват двете свръхсили от Студаната война - САЩ и Русия:
"Част от това се дължи на проблеми в бившия Съветски съюз, особено в Русия, и в по-малка степен в Украйна. Демокрацията така и не пусна корени в Русия, но поне имаше някаква демократизация в началото до средата на 90-те години. Нещата започнаха да се развиват зле с първата война в Чечения през 94-а, продължиха при втората война там и специално с възхода на Владимир Путин, който беше до голяма степен свързан с втората война в Чечения. Под ръководството на Путин в Русия беше върната авторитарната система, което имаше много широк ефект в целия регион. Това дава лош пример и има лошо влияние - и пряко, и непряко - върху други страни."
Той коментира и нарастващия скептицизъм към ЕС в бившите съветски сателити в Източна Европа:
"Поразително е, че тези страни, на които се гледаше като на енергични демокрации, сега имат на власт десни популистки правителства, които фактически се освободиха от някои демократични постижения. С конституционни промени, посягане на съдебната независимост и на други неща, които трябва да пречат на установяване на авторитарна система. В Полша и в Чешката република преживяха глобалната финансова криза през 2008-2009 година. Имаше поражения и в тези две страни, но те бяха минимални. И там причината не е икономическа. Унгария е друго нещо. Тя претърпя много остра рецесия и това имаше наистина голямо отражение. Същото важи и за Югоизточна Европа. В България - страна, която познавам добре и живея там през част от времето - отражението на финансовата криза беше много по-голямо. Но България така и не напредна толкова, колкото Унгария и Полша по пътя към истинската либерална демокрация. България провежда смислени избори, има свобода на словото и други атрибути на демокрацията. Но продължава да има някои остатъци от миналото си и има проблеми, които не са толкова изпъкващи в Унгария и Полша. Румъния може би има дори повече остатъци от миналото. И също има значителни проблеми в резултат на финансовата криза. Кризата е до голяма степен обяснението за проблема, но по моему не е най-големият катализатор за него. Дори в тези страни".
Според него най-големият катализатор за този възход на десните антидемократични популисти е проблемът с миграцията: "По-скоро страхът от мигрантите или представа за неконтролирана миграция. Защото към повечето от тези страни няма голяма миграция. И в Унгария, и в Полша няма приток от мигранти от Северна Африка или Близкия изток. Точно обратното - почти няма мигранти.Огромна грешка направи Ангела Меркел с действията й по проблема. И това е движещата сила зад възхода на десния популизъм."
Проф. Марк Креймър смята, че все още няма реална алтернатива на либералните демокрации и пазарните икономики:
"Разбира се, има конкуренти, като например путиновата система в Русия. Но тя не предлага модел за други страни, освен ако не им трябва такъв, за да го избягват, ако ценят демокрацията. Тази система няма истински последователи извън Русия. Дори в случая на Китай, който мисля, че е голямо предизвикателство за западната демокрация и в чиято икономика държавата още има много голяма роля, има много по-голямо приближаване към пазарна икономика, отколкото преди 43 години, когато умря Мао Цзедун. Дори по отношение на Китай това съревнование на идеологии е свършило. В този смисъл си мисля, че тезата на Фукуяма издържа много добре. В края на краищата повечето хора още виждат либералната демокрация и пазарната икономика като нещата, към които се стремят. И че проблемите, които наблюдаваме сега, не са променили това виждане".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
