Легендарното светилище на Орфей край село Татул и праисторическият скален комплекс Харман Кая в Родопите ще се превърнат в сцена на свещени тракийски ритуали, с чиито възстановки ще бъде отпразнуван Еньовден. На 24 юни, когато отбелязваме един от най-почитаните празници в българския народен календар, Академия Орфика ще поведе почитатели на древните мистерии по стъпките на посветените.
Според народната терминология Еньовден се нарича още Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, тъй като на същата дата църквата отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. Преданието, че в нощта срещу Еньовден небето се отваря и стават чудеса, времето е пренесло от най-дълбока древност чак до наши дни. Според предците ни тогава звездите слизат на земята, дарявайки с лечебна сила растенията. Затова и билките, набрани в тази толкова магична нощ, се славят с най-голяма мощ. А хората пък вярват, че ако се отъркалят в росата преди да изгрее слънцето, ще се сдобият със здраве за още една година. На този ден стихиите на Земята и небето се срещат в древни сказания и мистерии, отразени в мистичните ритуали на българските обреди – там, където се преплитат магичното и реалното – казва Цветан Гайд, директор на Академия Орфика.
Ние провеждаме възстановки, които са безценни както за българската идентичност, така и за връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Защото в днешния свят – макар и да живеем в модерна епоха, е важно човек да познава корените си, а те са в древността. Често обичаме да казваме: “Такъв е обичаят”. Но като че ли забравяме, че той винаги е свързан с духовно съдържание. Затова и в народната ни традиция има по-особено участие на хора, които са посветени – например и при лазаруването, и при русалиите става въпрос за по-особено участие на лица, които в общността изпълняват определени функции. Така че сакралността е част от обичаите и без нея всичко би било бутафория.
Неслучайно Еньовден се свързва с култа към слънцето и лятното слънцестоене. Именно от най-продължителния ден в годината започва и дългото пътуване към зимата. Според народните вярвания, на празника небесното светило се окъпва за последен път в реките преди митичният Еньо „да си наметне кожуха и да тръгне за сняг“. И до днес съществува поверието, че човек се разболява от 77 и половина болести, като единствено за половинката не се намира цяр. Всъщност за нея е отредена „половин билка“, която „се открива“ само на най-вещите билкари в нощта срещу Еньовден. Преди да се покаже слънцето обаче, жените трябва да откупят лековитите треви от самодивите чрез специален обред – те подреждат в кръг кошниците с набраните билки и играят около тях в мълчание сключено хоро. А после сплитат еньовски китки и венци, които завръзват с червен конец и окачват в домовете си за здраве, и се провират през голям еньовски венец.
Когато говорим за билките, не толкова самата астрономическа дата 24 юни е важна, а по-скоро връзката с човешкото съзнание и хармонията между вселенските закони и силите, вложени в творението от твореца – казва още Цветан Гайд. – Така че на първо място е отношението към това, което стои зад билките, природата, стихиите, а не толкова, че някой именно на Еньовден ще набере растенията. Именно отношението на човека към всичко, което той ползва и практикува на този ден, прави съдържанието да бъде по-особено.
