Държавната агенция “Архиви” разказва многовековното взаимодействие на българите с останалата част от Европа чрез материалните свидетелства, които опазва – документи, снимки, карти и гравюри от Средновековието до средата на ХХ век.
Неслучайно албумът “България и Европа” излиза в годината на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Вглеждането в най-ценните документи обаче носи и по-дълбок символичен смисъл, защото позволява не само връщане към миналото, но и поглед в настоящето и бъдещето.
Албумът включва документи и материали, които се съхраняват във всички структурни звена на Държавната агенция “Архиви” – разказва директорът й Михаил Груев. – Сред тях особено значими са картите – реплики на антични и средновековни европейски географи, гравюрите и фотографските изображения от XV век насам от изключително ценната колекция на българския емигрант д-р Симеон Симов. Чрез документи, карти и фотографии се опитваме да представим също така вековните връзки между българите и Европа и инвестициите за европеизацията на българските градове в годините след Освобождението. Въобще всички онези стъпки, които обществото ни извървява в края на XIX и първата половина на XX век, за да се превърне в неразделна част от европейското културно пространство.
Понятието “Европа” е по-скоро метафора, чрез която българите осмислят своята модернизация, откъсването си от духа на османския ориентализъм и заживяването си с ритъма на новото време, смята още историкът. По думите му, пътуването във времето от Средновековието до Втората световна война е представено и чрез знаковите личности, допринесли за културното, политическото и икономическото ни приобщаване към Стария континент.
Най-вече представени са монарсите със своя принос за привличането на европейци, които да дойдат да работят у нас и да подпомогнат европеизацията на страната ни – казва Михаил Груев. – Става дума преди всичко за многобройната чешка колония, дошла в България с видни личности като братята Иржи и Теодор Прошек, Константин Иречек, Вацлав Добруски и много други, както и за колонията от швейцарци, сред които Луи Айер – учител в ломската гимназия и доброволец в Балканската война и градинарите, изграждащи парковете в София, Пловдив и превърнали ги в емблеми на тези градове. Особено важна за модернизацията на България в годините след Освобождението е ролята на княз (впоследствие цар) Фердинанд, който присъства и с негови дарения, получавани от европейските владетели, с фотографии и художествени изображения.
В албума са включени също така текстове на кирилица, включително и на влашки език, които заедно с Паисиевата “История славянобългарска” илюстрират голямото въздействие на тази книжнина далеч зад етническите граници на българите. Представени са и старопечатни еврейски религиозни книги, сътворени между XVI и началото на XX век – свидетелство за съжителството между българи, евреи и останалите народи в Османската империя.
И въпреки че географски България е в Европа, тя трябваше да извърви обратния път към клуба на демократичните и проспериращи държави, от който беше откъсната за половин век. Членството ни там завинаги ли е обаче или действията на политиците могат отново да ни отклонят?
Убеден съм, че пътят е необратим и Слава Богу – заявява директорът на архивите. – Така че представеното от нас е още един пример, че не става дума за нещо конюнктурно или от днес. Това са вековни връзки, които, без съмнение, ни правят част от Европа. Като историк обаче съм длъжен да кажа, че нищо не е завинаги. Но все пак мисля, че пътят, по който България върви, няма алтернатива.
