Това е разказ за Невена Борисова, която пише журналистически материали, но не се издържа с журналистика, защото по нейни думи „само така може да бъде до край обективна и независима.“ Това обаче не пречи една от последните ѝ награди за журналистически текст да бъде от конкурса за чиста журналистика на Web Report в една от шестте категории – „Истински истории“ за материала „Медицинските сестри си отиват от България“.
Невена е и поет. Има не една награда и за стиховете си, като може би последното признание за нея е, че нейни стихове са част от алманах със заглавие „Любослов“, който е съставен от творби на съвременни автори в САЩ, и ще се съхранява в библиотеката на Конгреса във Вашингтон. За наше учудване Невена работи нещо свързано с „човешки ресурси“, за което почти няма да говорим в този разказ. Защото той се състои не в сюжетите, а в размислите зад тях. Когато говорим за нещата, които обичаме да правим независимо дали те са професия или хоби, или потребност, тогава ние мотивираме желанията си и мислим върху тях, сякаш ги преосмисляме наново и дори понякога откриваме различни искрици сред личното. Затова и следващите минути с Невена Борисова са за искриците в мислите и емоциите. Преди всичко обаче, както винаги, попитахме как тя би искала да се представи сама?
Чуйте целия разговор с Невена Борисова в звуковия файл.
