Мълвина Господинова е историк, чиито публикации, книги и документални филми дават повече информация за премълчани исторически факти от най-новата ни история. Като например фактите за последната управлявала династия на Сакс-Кобурггота и връзките й с другите европейски кралски фамилии, както и какво представлява масонството в България.
Точното й име е Мълвина с буква „Ъ“, която според роднините й трябвало да побългари келтското име „Малвина“… но за някои нейни приятели – това е остарялата българска дума „мълва“. Тя, в своите писания и филми сякаш мълви за някои исторически факти, които и до днес са някакси обвити в мъгла и дори стават обект на спекулации.
Трите документални филми на Мълвина са свързани с династията Саксгобургготски… защо? Защото целият материал, който е успяла да проучи в България и във Франция е съдържал и някои стари фотографски и филмови ленти, които са илюстрирали филмите й. Така например – за първия си филм, който е посветен на майката на цар Фердинад – княгиня Клементина, е намерила почти всичко във френски исторически институти. Френската аристократка Клементина е била много богата, и това й е позволило да участва в строежите на дворци, банки и дори на българските железници.
Мълвина смята, че царският институт – на съвременния етап – създава по-спокойна политическа атмосфера в държавите, където е запазен и дава за пример Норвегия, Швеция, Великобритания, та дори и Япония – в подкрепа на своите виждания. Наскоро във френския град Дрьо се е запознала с непрекия наследник на френските крале от XVIII в. – принц Жан д’Орлеан, който в момента е посланик на добра воля на републиката в различни международни дипломатически организации.
Друга също така странна историческа задача на Мълвина е историята на масонството по света и в България, разбира се. Подобни проучвания са много трудни, защото тайно общество, каквото е обществото на масоните, не разкрива своите тайни, нито своята организация и структура. Това, за което пише Мълвина в своите книги и научни трудове, е всъщност само онова, което ръководителите на техните групи са сметнали за необходимо да разкажат, и то на днешно време.
Дали са верни публикациите, че два български манастира – известният „Св. Кирик и Юлита“ край Пловдив и „Св. Йоан Богослов“ в град Земен са били всъщност места за масонски събирания. Това е бил мотивът навремето те да бъдат изоставени от църквата. Мълвина смята, че всичко това е спекулация с известна комерческа цел.
Това, което ми разказва Мълвина Господинова в своите книги и филми, не се покрива с уроците от училище, но историята ни така и така е пълна с тайни и загадки… и затова тя си е поставила за цел да „избистри“ ако може именно някои тайни и загадки.
