Американският президент Доналд Тръмп бе надхитрен в Хелзинки от един ловък руски лидер – Владимир Путин, играещ от позицията на неоспорима сила, забавлявайки се със своя доста отслабен колега, посочва Дейвид А. Анделман* в коментар за Ройтерс.
По-долу следва анализът на US експерта за срещата на върха в превод на БТА.
Преди повече от три десетилетия американският и руският лидер се срещнаха в малка северна столица, а голяма част от света колективно затаи дъх. Двете водещи ядрени сили бяха изправени пред екзистенциални предизвикателства, а ядрените им арсенали се раздуваха без контрол. Необходимо бе да се направи нещо, за да се излезе от тази безизходица.
Вчера двамата лидери не бяха Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, които се срещнаха в Рейкявик, Исландия, на 11-12 октомври 1986 г., а Доналд Тръмп и Владимир Путин, които разговаряха във финландската столица Хелзинки. Разликите между тези две срещи на върха не биха могли да бъдат по-поразителни, но залозите бяха не по-малко екзистенциални.
Книгата на Гийом Серина „Невъзможна мечта“, която тъкмо преведох от френски и ще бъде издадена следващата пролет с предговор от Горбачов, описва как съветският лидер смая Рейгън с предложение двете страни напълно да унищожат ядрените си арсенали. Светът никога не е бил по-близо до премахване на най-заплашителната и дестабилизираща сила на планетата. Това предложение, станало известно като „нула ядрени оръжия“, се провали единствено заради нежеланието на Рейгън да се откаже от своята любима, макар и напълно непрактична, система за космическа отбрана „Междузвездни войни“.
Съединените щати в крайна сметка излязоха победители. Три години по-късно настъпи краят на комунизма, както и на господството на ранения и обеднял Съветски съюз над половин Европа.
Този път Вашингтон имаше още една несравнима възможност. Но в Хелзинки вчера американският президент беше надхитрен от един ловък руски лидер, играещ от позицията на неоспорима сила, забавлявайки се със своя доста отслабен колега.
Нещата можеха да се развият много различно. И наистина, вероятно ще минат дни, седмици или месеци, докато разберем какви отстъпки е направил всъщност Тръмп на Путин. Само можем да знаем какво не призна Путин на съвместната им пресконференция след това.
Руският лидер каза, че никой от военните му служители не се е намесвал по какъвто и да е начин в изборите в САЩ. Юристите, работещи по разследването на американския специален прокурор Робърт Мълър за намеса в изборите, обаче посочиха поименно 12 руски военни разузнавачи от Главното разузнавателно управление, които според американското разузнаване наистина са проникнали в демократичната система на САЩ. Обвинителният акт срещу тях обяснява как те са извършили това, буквално до последното натискане на компютърната клавиатура.
Също така знаем, че Путин все пак няма да признае, че е нахлул в съседна Украйна и е завзел голямо парче от нейната територия под дулото на оръжието, и че Тръмп не постигна никакво признание на този факт от него.
Може да има начин за нови преговори за ограничаване на ядрените арсенали на двете страни. Но без да има меморандуми или подписани заявления непосредствено след срещата, нямаме представа как може да бъде постигнато това, ако въобще стане.
Тази среща на върха даде на света тъкмо това, което Путин искаше от самото начало - да бъде признат от човека, който би трябвало да бъде лидер на свободния свят, за легитимен член на клуба на водещите сили. А това беше истинският подарък, който даде Тръмп - да стоят като големи приятели на поставени един до друг подиуми, разменяйки си комплименти, усмивки и ръкостискания. Всичко това става в момент, когато съюзниците на Америка стоят отстрани и гледат как годините на успешна изолация на една държава парий идват към тъжен и доста непредсказуем край. За разлика от изхода от срещата между Рейгън и Горбачов, днес остават нерешени толкова много въпроси - заложени мини за бъдещето на демокрацията и единството на самия западен съюз.
-------------------
*Дейвид А. Анделман е бивш чуждестранен кореспондент, гостуващ изследовател в Центъра за национална сигурност към Юридическия факултет на Университета „Фордъм“, сътрудник на Си Ен Ен и коментатор на „Ю Ес Ей тудей“. Той е автор на книгата „Един разпокъсан мир: Версай 1919 и цената, която плащаме днес“. Изразените мнения са лично негови.
