4
Германия върна днес човешки останки, иззети от Намибия преди век след убийства на местни жители при колониалното ѝ управление, но гневни наследници атакуваха Берлин, че не изкупва по подходящ начин вината за тази тъмна глава от историята си, предаде АФП.
Водачът на народа хереро Векуи Рукоро, чиито предци са били сред десетките хиляди избити от народите хероро и нама между 1904-а и 1908 г., заяви, че церемонията не е трябвало да бъда в църква в Берлин, а в правителствена сграда.
Той освен това обвини Берлин, че прекалено дълго отлага официалното извинение да това, което често е наричано първият геноцид на XX век.
„С опита си да не признае миналото германското правителство ще продължи да прави сериозни грешки в сегашната и бъдещата си политика“, заяви Рукоро в църквата, където присъстваха правителствени представители на двете страни. „Ние в крайна сметка сме преки наследници на тези останки и не трябва да бъдем пренебрегвани“.
Намибийската делегация прие останките, включително 19 черепа, скалп и кости на церемонията в църквата.
Мишел Мюнтеферинг - държавен министър за международната политика в областта на културата в германското външно министерство, помоли „за прошка от дъното на моето сърце“, докато предаваше останките на министъра на културата на Намибия.
Няколко жени от народа хереро пророниха сълзи по време на емоционалната процедура.
„Нека останките на нашите предци най-накрая отидат да почиват мир в Намибия. Нек ада се върнат при праха, от който са дошли. Нека справедливостта възтържествува и се върне вярата в човечността“, каза водачът на народа нама Йоханес Исаак.
Наоколо двайсетина демонстранти държаха плакати с надписи „Връщане без официално извинение?“, „Репарации сега“.
През 2016 г. германското правителство обяви, че планира да излезе с официално извинение за престъпленията, извършени от германските имперски войски. Но оттогава има само преговори с правителството на Намибия за съвместна декларация за кланетата.
Берлин отказва да плаща преки репарации с аргумента, че са дадени стотици милиони евро като помощ за развитие след 1990 г., когато Намибия получава независимост от Република Южна Африка, които са от полза за всички намибийци.
Недоволни от позицията та Германия представителите на народите хереро и нама заведоха иск в съд в САЩ с искане за репарации.
Те също така искат да участват в преговорите между правителствата на Германия и Намибия.
„Те все още преговарят за подходящ текст за извинение. Това е голяма шега“, иронично подхвърли Рукоро по време на церемонията. Той обвини двете страни, че се опитали да до го държат него и други настрана, като предварително му казали „да не засрамва двете правителства“.
Рукоро разкритикува и решението церемонията да бъде във френската църква в Берлин. „Не мислим, че тя е по-голяма или по-подходяща от сградите на федералното правителство в Берлин“,
Рукоро и Исаак са сред ищците в подадения иск за дело в съд в Ню Йорк, което Германия иска да избегне на основата на държавния имунитет.
Ядосани, че германските заселници им крадат земята представители на народа хереро вдигат бунт през 1904 г., като убиват над 100 германски цивилни за няколко дни. Народът нама се присъединява към въстанието през 1905 г.
Решен да го потуши, ген. Лотар фон Трота подписва известната „заповед за изтребление“, което води до смъртта на около 60 000 души от народа хереро и 10 000 от нама.
Много от тях са убити от германските имперски войници, но други, които са изтласкани в пустинята или пратени в затворнически лагери, умират от жажда, глад и болести.
Десетки са обезглавени след смъртта им, а техните черепи – изпратени в Германия за „научни“ експерименти, които да докажат расовото превъзходство на белите европейци. В някои случаи пленени жени хереро са карани да варят отсечените глави и да ги скалпират.
Изследванията на черепите и костите създават теории, използвани по-късно от нацистите за оправдаване на убийствата на евреи.
Германия предаде човешки останки на Намибия и през 2011-а и 2014 г.
