Един от бившите президенти на Сан Марино - Отавиано Роси , който е бил член на парламента общо 25 години, 7 години министър на търговията, генерален директор на Института по обществено здраве, както и управител на Монетния двор в Сан Марино, сподели за предаването „Преди всичко“ по „Хоризонт“:
„Сан Марино е много малка държава, която се слави с това, че в трудни исторически моменти е давала подслон на много хора и е била гостоприемна към всеки, който има нужда от помощ. В края на Втората световна война, по време на тежките бомбардировки по италианското крайбрежие, много хора са успели да се спасят и да намерят подслон и защита в Сан Марино, защото държавата запазва неутралитет по време на войната. Жители от съседни райони се спасяват от смъртта, намирайки убежище в тунелите, в манастирите в къщите и в църквите. Сан Марино дава подслон на близо 100 000 души във времена, когато жителите на страната били едва 15 000. По време на Втората световна война Сан Марино помага и за спасяването на много евреи“.
Страната на свободата е успявала да запази територията си непроменена през цялата си история. В миналото Сан Марино е бил град-крепост на върха на висока планина без пътища. Първите бежанци, намерили подслон, били християните, които бягали от преследването на римската империя. Когато Наполеон започнал своята инвазия в региона, той изпратил посланик да се срещне с местните жители, който се върнал с изключителни впечатления, а завоевателят изпратил дарове в Сан Марино – храна, оръжия и предложение да им осигури коридор към морето. Местните обаче отказали третия дар:
„Причината била политиката на Сан Марино, която не се е променяла през вековете. Мотото на тази свободна земя е: „Никога един срещу друг и никога срещу другите“, което на практика означава да не се възползваш от другите и да бъдеш дискретен“, сподели бившият президент.
Благодарение на мъдрия си избор държавниците са избегнали прекрояване на границите си, когато 30-години по-късно Наполеон бил в затвора, а Сан Марино е призната за държава през 1815 година от другите европейски страни.
„За външната политика стратегията на страната винаги е била активен неутралитет“, каза Роси.
В залата, където заседава парламентът, е изписано мотото на основателя на Сан Марино – „Освобождавам ви от властта на две неща“, имайки предвид властта на империята и силата на религията. Президентите в страната са двама – капитан-регенти, които се сменят на 6 месеца и управляват заедно една година, обясни Роси:
"В миналото единият капитан-регент е бил от града, а другият - от провинцията, защото се търсела максимална представителност в управлението. Властта е поравно - всеки един от двамата може да блокира решенията и действията на другия капитан регент. Това означава, че решения се взимат заедно, за да са най-правилни за всички жители на Сан Марино. Това е оригиналната формула, но, разбира се, 6 месеца не ти дават възможност да завършиш дългосрочни проекти. Затова формулата се е променила и сега има до 10 държавни секретари, които и след края на мандата на даден капитан-регент продължават започнатата работа по даден проект. Днес капитан-регентите се избират от парламента на Сан Марино“.
