„Нещо, което ми се струва, че много ясно се обозначи и ще продължи да доминира напред, което е тревожно, е заиграването с понятия като „народ“… Да ние сме народ, народът е суверен, но не в този смисъл е субект на властта. Живеем в епоха, в която демокрацията е представителна - ние излъчваме някой от наше име да управлява. В този смисъл, непрекъснато в пространството звучи само негативизъм по повод политическото и тогава, когато и опозицията удобно се възползва от най-разнообразни кризи, за да изглежда сякаш за всичко има вина другата страна, в крайна сметка се ерозира понятието за политическото. Критиката трябва да е конкретна, а не на едро. Няма как всички обущари да са добри или лоши! Няма как в опозиция да са добри всички, а в управление - да са лоши…“.
Според нея от настоящия политически сезон „можем да очакваме една инерция, в която не знаем какви са алтернативите, но знаем че по принцип нещо не сме доволни и живеем с едно усещане на неудовлетвореност, което екзалтира цялата среда. Ще спечели всеки един политик, който съумее да предлага варианти за решения, в които управлява с другите, а не по повод тях“.
"Чувството, че тези, които не са овластени знаят, а които са овластени - са грешни, намирисва на фашизъм", обобщи Танева. Тя призова да си дадем сметка, че имаме нужда от съзидателна, а не разрушителна енергия:
„Няма епоха и няма общество, което може да бъде на една вълна. Нормално е да сме различни и да можем да говорим през своите разлики, но да ги обясним и да не наситим пространството с множество монолози, понеже размяната на монолози не е диалог“.
Кресливият диалог уталожва в нагласите на обществото, че тези, които са в политиката, трябва да бъдат „изметени“, според Танева „много започна да прилича на революционен речник. При революциите обикновено се създава възможност за промяна, но не непременно след това всичко е хубаво“.
