Допълнителни 40 млн. лева по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" ще бъдат насочени към работодателите през октомври, за да работят по проекти за квалификация на персонала, без ограничения за бранша. Това съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова на кръгла маса в София. Тя е организирана от Асоциацията на индустриалния капитал.
„В момента нашата статистика в Бюрата по труда показва, че около 50 процента е запълването на работните места, като най-голям интерес е в сферата на търсене на електротехници и средно специално образование техници-машиностроене. Над 1400 са работните места".
Асоциацията на индустриалния капитал посочи четирите най-силно засегнати от дефицита на работна сила сектори на българската икономика. Прфесиите в машиностроенето, електротехниката, транспорта и медицината остават наполовина необезпечени с кадри, а причина затова не е единствено заплащането, твърди бизнесът.
Дискусия сблъска мненията на работодатели, синдикати и експерти.
Рекордно ниска безработица през последните години - около5,5% и в същото време професии, при които търсенето на работна сила е обезпечено едва наполовина. Ако скоро бизнес и държава не предприемат спешни мерки съществува реална опасност ключови сектори в индустрията да останат без кадри, предупреди председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев:
"Българските инженерни индустрии се развиват изключително успешно. В последните години имаме засилващ се ръст на производството, на износа, на възнагражденията в машиностроенето, електротехниката, в електрониката, ИТ сектора и е крайно време да се спре с този нихилизъм и това отричане на възможностите на българската индустрия. Младите хора много често по спомени на техните родители си представят по съвсем различен начин спрямо действителността състоянието на българското машиностроене. Това са вече едни модерни заводи, с модерна техника, с добри условия на труд, компютъризирани, където е удоволствие да се работи, да се създава, да се произвежда."
Повече инвестиции от страна на бизнеса за заплати, за условия на труд и възможности за кариерно развитие ще променят картината на пазара на труда, смятат синдикатите. Вносът на работна сила не е решение, защото с нивата на заплащане ни конкурира дори Румъния и така може да привлича бесарабските българи, в които се цели българската икономика, особено в област като медицината. Това посочи д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ:
„Трябва да започне чувствително увеличение на заплатите, за да можем да ги задържим тези хора тук. Не че имат огромно желание да емигрират, но точно ниските доходи ги карат. Ако тръгне някой от Молдова или от бесарабските българи, да не мислите, че ще дойде в България. Той ще отиде в Румъния, защото там доходите са по-големи.“
Друг проблем е липсата на връзка между професионалното образование и бизнеса, посочи Десислава Николова от Института за пазарна икономика:
"Тази година за първи път децата, които са приети в професионални гимназии са малко повече от другите в средното образование, т.е. може би вече има някакво осъзнаване на перспективите, които дава индустрията, но все още говорим за едни огромни проценти на недостиг на хора в строителството и индустрията - над 30%".
