Тази година Софийската духовна семинария "Свети Йоан Рилски" чества 115 години от откриването си. Десетилетия наред преподавателският състав насочва своите усилия към обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на православните ценности. Освен дълбоките богословски знания, възпитаниците на духовната школа придобиват умения и в различните църковни изкуства.
Следосвобожденският период е белязан от необходимостта на българския народ към духовен живот. Построена през 1903 г. върху подарен от Столична община терен Софийската духовна семинария продължава делото на самоковското богословско училище. През своята 115-годишна история духовната школа се сблъсква с трудности по време на войните и земеделския режим на БЗНС, но безспорно най-тежкият период остава комунистическият режим. През 1950 г. сградите на софийската семинария са предоставени за Дворец на пионерите. Духовната школа е преместена в Черепишкия манастир, където остава до 1990-а година, разказва ректорът на софийската духовна школа Негово Високопреподобие архимандрит Пахомий.
„Всеки един, който отивал в Семинарията, е бил един предопределен, защото той ще носи клеймото на това, че е завършил Духовната семинария. Властта е търсила начин веднага да ги откъсне и по един или друг начин да заплаши техните родители, че ще останат без поминък, без работа, могат ли да бъдат в гонение, както са били много хора… Но пък тези хора, които са отивали, те са имали истинското, искрено желание да следват този път. От основаването на църквата до ден днешен, колкото и да се опитват някои зли сили да се борят срещу Църквата, толкова повече всъщност хората се преумножават и изповядват нашия Господ Иисус Христос.
В съвремието стремежът към духовния живот намалява. Преподавателският колектив в Софийската семинария се стреми да събуди интереса към вярата сред своите ученици, както и да ги научи да съхраняват огъня на духовното в душите си.
„Вярата е личен избор - тайнство между човека и Бога. То се случва в сърцето! Ние тук можем да дадем знанието за Бога. Ние не можем да дадем вярата, не можем да я влеем по някакъв начин“.
Повече от столетие духовната школа успява успешно да осъществява нравственото и църковното възпитание на семинаристите. В духовната школа учат 100 момчета. През новата учебна година са записани едва 15 ученици. Важно е те да бъдат водени от своето искрено и лично желание, без да чувстват принуда, отбелязва архимандрит Пахомий, който изтъкна, че децата са в Семинарията по 24 часа на ден 7 дни в седмицата и не само обучението, но и възпитанието им е грижа на преподавателите.
Учениците Антон и Асен разказват, че разполагат с достатъчно свободно време. След уроците си те ходят на тренировки по футбол и дори често се прибират по родните си места. В часовете по Нов завет семинаристите се запознават подробно с писанието, което разказва за живота и делото на Спасителя. Преподавателят Йеромонах Мелетий допълва.
„Зад тези проблеми, които постоянно слушаме за млади хора - различни трудности, зависимости от наркотици и така нататък - стои проблемът, че няма смисъл в живота им. В Семинарията преди всичко се опитваме да създадем връзка между живота на всеки ученик и смисъла на живота, който за нас е Христос. Това дава големи перспективи“.
Погрешно е схващането, че децата, завършили Семинарията, задължително трябва да станат духовници. Учениците получават светско образование и най-важното: добро и класическо възпитание, подчертава ректорът архимандрит Пахомий.
