„Той винаги е пазел една дистанция. Имах няколко години разговори и снимах с него – мога да се похваля, че аз успях да проникна. Филмовият материал е 7-8 часа, освен това архив. Аз му зададох много въпроси, много арогантни, нахални въпроси. Той обаче отговори на 28 страници и част от тези отговори аз съм използвал във филма. Не бях сигурен, че ще направя филм. Този филм е едно извинение към личността на Светлин Русев, защото аз имах доста негативно отношение заради неговото участие във властта, без да знам подробности. С течение на времето, когато разкрих изненадващи моменти, разбрах, че това е една изключителна личност, личност, която в тази система не може да се срещнат много такива. Разбрах едно, че той работеше уж за системата, но той страдаше с всички хора, които страдаха от нея. /…/ Получих едно дълбоко убеждение, че той никога не се е чувствал комунист и част от тази система. Тази система му е била чужда и затова винаги е правил дистанция и не е допускал хората до себе си. В това писмо, което е една изповед, той пише едни неща, от които се разбира страхотната болка, която този човек има“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
