В годините 1990-1991 социално-икономическата и политическа ситуация в Албания излиза от контрола на партията-държава, подобно на малко по-рано развилите се събития в България и в останалите страни от бившия комунистически блок. Албанците „събарят” границите и се втурват към съседните Гърция и Италия в търсене на „рая”. Комунистите повече не могат да удържат властта над народа, свирепо упражнявана в продължение на 47 години, но продължават да направляват политическите процеси и „клонирането” на новите „демократични” партии става именно на техните бюра. Първите плуралистични избори през март 1991 г. са предхождани от бурни и емоционални събития –корабите, пълни с емигранти, заминаващи за Италия, студентското движение и създаването на Демократическата партия, синдикалното антикомунистическо движение, повсеместни протести.
В свидетел на тези събития се превръща всеки посетител на галерия SYNTHESIS в София, където до 11 ноември може да се види изложбата на гръцкия фотограф Джон Демос „Албания на прага на промяната 1990-1991”. Демос е един от водещите фотографи в Гърция, възпитаник на University of Chicago, който години наред преподава изобразително изкуство, фотография и философия в родната си страна. Снимките му са част от колекциите на най-големите музеи и фотографски галерии в Париж, Чикаго, Лондон, Лисабон, Токио, а българската публика го познава от предишното му представяне в галерия SYNTHESIS през 2014 година с един от най-значимите му проекти „Сенки на мълчанието”.
В „Албания на прага на промяната 1990-1991” кадрите, отбелязващи най-значимите събития в превратния политически момент, се редуват с улични сцени и художествени образи на чисто човешките моменти от ежедневието, от преживяването на новооткритата свобода до дълбочината на личната трагедия. Именно тук откриваме онова, което отличава Джон Демос от много негови колеги – чувството за мярка, разбирането, че фотографът не показва всичко на всяка цена. При предишното си посещение в България той самият споделя:
Доверието е нещо, което придобиваш като умение като фотограф и в крайна сметка или го имаш, или го нямаш. Една от причините, поради които мога да правя този тип неща, а други фотографи не могат, е че аз изграждам връзка с хората. Мога да демонстрирам съпричастност. В много от тези ситуации аз бях също толкова трогнат, колкото и те. И те забелязаха това. Понякога показването на твърде много е грешка. Трябва да уважавате какво тези хора искат да бъде видяно и какво не.
Независимо кого снима, Джон Демос намира точната гледна точка, онзи ъгъл, който разкрива много повече от конкретното събитие и ни отвежда отвъд видимото, навътре към душата на неговите герои. Затова, докато сме пред фотографиите му, му се доверяваме, емоциите ни връхлитат и сме готови да им се подчиним.
Същото е доловил и големият албански писател Исмаил Кадаре, който през 2008 година пише във връзка с „Албания на прага на промяната1990-1991”:
Джон ми показва друг от неговите албуми, с фотографии от други страни, включително от Гърция – в същата стилистика, със същата грубовата непреклонност в израженията на хората – и аз трябва да призная, че в неговите портрети гърците са не само по-мрачни от албанците, но изглеждат дори още по-изморени и отчаяни. Това ме убеждава. Вече вярвам на човека Джон Демос, вярвам на фотографа Джон Демос.
Снимките са предоставени от галерия SYNTHESIS
