„Трябваше да са фигури които пръскат вода. Или риби, или жаби. Но едва ли Стара Загора е свързана с риби. А жабата е едно красиво зверче и щеше да е интересно и забавно за децата“, размишлявал младият творец.
И се оказал прав. Почти няма старозагорци, в чиито архиви липсват снимки край фонтана. Първо върху мозаечните жаби, а по-късно и върху бронзовите им посестрими, в семейните албуми до днес се усмихват стотици деца.
Но, за да направи жаба, първо се налагало да си намери модел. "Хванах две жаби и ги сложих в трилитров буркан за туршия. Отгоре сложих от парцалче, но такова, че да прониква въздух", разказва скулпторът. Съпричастни с работата на колегата си, състудентите му помагали в храненето на жабите с него с мухи. „Наблюдавахме ги как скачат и ги хващат. Беше много забавно. Така си стояха цял месец. На базата на тях аз си измоделирах една жаба. Направихме един специален клинов калъп, който се отваря. Отлях четири броя. Вътре – кухи, за да мине тръбичката“, с удоволствие връща лентата Валентин Старчев. Първите жабки били от мозайка, която после търкал на ръка до блясък. Така и насред зима отлял и централната фигура на шадравана.
След години, но за съжаление скулпторът не помни точно кога, сменил мозаечните жаби с кекерици от бронз. „Жабите се обливаха с вода, а мозайката като поеме, зимата можеше и да се спука като замръзне“, обяснява решението той.
А новите му бронзови жабки устояли на времето досега. При ремонта са сменени само постаментите им, обновени и обогатени са пръскалките, с които четирите плюят надалеч вода. Във вътрешната част на фонтана има монтирано осветление, а на 6 ноември, около година след началото на ремонта на парка, в шадравана „Жабките“ отново запръска вода.
"Отидох да видя, тогава още ремонтираха, и ми направи удоволствие как става. Прецизно го правят, внимателни бяха. А входът на Аязмото придобива един съвременен, приличен, луксозен характер", смята Валентин Старчев.
Още за историята на тази част от парка, разказана от Снежана Маринова и Валентин Старчев, чуйте в прикачения звуков файл.
