Колко ли хора има, които, ако ги попитам кой им е любимият цвят, ще ми отговорят гордо: синьо? Навярно безброй. И сигурно е нормално, като имаме предвид, че синият цвят ни обгръща в нюансите си. Най-вече заради небето над нас и предимно заради меланхолията вътре в нас. Можете ли да се определите като един от всички безименни, макар и с име градски хора, изгубени в уличния ритъм и меланхолията на ежедневието? Да ви кажа честно, улавям се, че на моменти аз лично бих могла да се определя като такъв препускащ из градския хаос човек. Може би не всичко около мен е в синьо, но вече разбирам, че всичко танцува „Блус в цветове“. Дано и вие го виждате така, защото възнамерявам да добавя още малко време към вашето време за този визуален блус, разказващ за меланхолията, отчуждението и самотата в града. Няма как да ви покажем тази игра на цветове и светлини по радиото, но има как да ви я разкажем. Именно това ще направим с Мартин Илиев – режисьор, (понякога) сценарист, любител фотограф и автор на фотографския проект Color Blues. Той е едно от лицата на рубриката ни „Младите в изкуството“, макар и отдавна да не се възприема за млад в изкуството.
