„Тялото се превръща изведнъж от дом на битието в инструмент, който трябва да се поддържа, организира, „тунингова“, за да може да бъде актуално на времето. Тази книга дава възможност да се види това разобщаване на човека със собственото му тяло. Най-интересното, върху което стъпвам, е една известна философска идея, че хората всъщност никога не могат да живеят само като биологични същества. Дори към собственото си тяло те прилагат определени концепти и идеи, чрез които го усвояват. Ние някак сме затворени в своите идеи. Ние живеем в своите идеи и достъпът до нашето тяло не е чрез биологическото, а по скоро чрез идейното. Аз изследвам именно как тези идеи се променят в различните времена и какво значи това – именно това е текстът – тялото, което говори“, разказа авторът.
Пламенов посочи още, че книгата обяснява защо изкуството се променя, защо се появява пърформънсът и каква е разликата му с театъра, защо имаме хепънинг и виртуално изкуство и други.
„Всички сме смъртни. Това означава, че всички дължим едно и също състрадание и разбиране едни към други. Това е много трудно да се разбере в капиталистическата епоха, която си мисли, че може да валоризира с пари неща като доверие, смисъл или приятелство – те нямат финансова оценка, те имат чисто интимна, интелектуална, човешка същност. Те не могат да бъдат нито купени, нито осребрени“, каза в заключение Петър Пламенов.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
