"Той идва след великото поколение на Фелини, на Антониони, на другите представители на следвоенното поколение на Италия. В началото самият Бертолучи искал да бъде поет като баща си, баща му е известен поет и филмов критик., но поема по пътя на киното. Именно през връзките на баща си успява да се свърже с великия Пиер Паоло Пазолини, става негов асистент, а в края на 60-те пише сценария на монументалния спагети уестърн шедьовър на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад". И по-късно успява сам да наложи своя творчески, режисьорски отпечатък с наистина модерната класика "Конформистът".
Интересното при Бертолучи е, че той наистина по много интересен начин успява да вкара интимното, съкровеното, да го вплете с историческото, с мащабното и с политическото, разбора се, защото той, както мнозина, както самия Пазолини, за съжаление на много хора той е отявлен марксист, крайноляв, подкрепя комунистически идеи, но това по никакъв начин не оставя мрачен отпечатък върху творчеството, защото той разработва тези свои лични идеи по много интригуващ начин в шедьовъра "20-и век". Именно той, разлика от много други италиански режисьори, е от тези титани на европейското и италианското кино, които успяват да пробият в Холивуд. Не просто в Холивуд, Репутацията му е толкова могъща, толкова всеобхватна, че той става първият режисьор, който успява да снима в Забранения град в Китай. Той е от тези космополитни режисьори, които не просто в Европа, не просто в Холивуд и Америка, а в целия свят успяват да оставят своя отпечатък и да разработят толкова сложни теми."