Своите „Дневници – драски и шарки“ Големинов започва на 24 юни 1935 г. – една година след завръщането си от Париж. Списва ги – с големи интервали – до премиерата на „Ивайло“ – февруари 1959 г. Продължава и с отделни бележки и в следващи години. Дневниците не са просто биографични бележки, не са и писания на хронист – защото самият Големинов не е наблюдател на развитието на българската културна история, а част от нея. Дневниците съдържат бележки за много събития, но главното – това е отношението на автора към тях, към процесите в българската професионална музика.
Освен Дневниците, свидетелство за голямото словесно майсторство на Марин Големинов са и множество публикувани статии, рецензии, трудове върху различни аспекти от музикалната теория и естетика. Езикът е жив, словото носи белезите и на спецификата на музикалния изказ на автора – лаконизъм, колорит, огромен заряд за развитие.
Предаването съдържа страници от Дневниците, ще звучи и гласът на Маестрото, съхранен в „Златният фонд“ на БНР, и, разбира се, музика.
