Литва има план за 48-километрова ивица от отбранителни съоръжения по границите си с Русия и Беларус, включително минни полета и мостове, подготвени за разрушаване в случай на нашествие, съобщи „Таймс“, позовавайки се на литовския министър на отбраната Довиле Сакалиене.
Наред с Полша, трите балтийски държави започнаха да укрепват границите си, за да възпрат Кремъл от евентуална атака, допълвайки съществуващите метални огради с препятствия и редути, частично вдъхновени от техники, които украинците са използвали за отблъскване на руски нападения.
Когато бъде завършена, така наречената „Балтийска отбранителна линия“ ще се простира през големи участъци от сухопътния периметър на Естония, Латвия и Литва, от руския анклав Калининград на запад до устието на река Нарва на изток.
Въпреки че критиците понякога пренебрежително оприличават проекта на злополучната линия Мажино, която Франция прокара по границата си с Германия преди Втората световна война, местните командири и военни анализатори казват, че аналогията е неуместна.
Целта не е да се създаде единна физическа бариера, която да спре инвазия, а по-скоро да се забави всяка наземна атака и да се „канализират“ вражеските сили в райони, където е по-лесно да се окаже съпротива.
Балтийските държави обявиха схемата през януари миналата година, а работата по първите ровове, бункери и насипи започна няколко месеца след това. Миналото лято Литва започна да изгражда 27 „инженерни парка“ със складове с инструменти за „контрамобилност“, като бодлива тел, бетонни пътни блокади и противотанкови бариери, наречени „таралежи“ и „драконови зъби“.
Литва може да разположи около 23 000 професионални войници и още 104 000 резервисти. Тя модернизира оборудването си с бюджет за отбрана, който се е увеличил до 5,5% от националния БВП - едно от най-високите нива в НАТО.
