„Винаги се намират луди хора, които се занимават с изкуство, защото трябва да си ненормален да се занимаваш с нещо, което видимо е безполезно“, каза поетът, писател и драматург Стефан Цанев пред БНР в отговор на въпрос кой се занимава с поезия днес.
„Винаги ще има. Обикновено се чува, да, изкуството умира, театърът умира, обаче не умира“, добави той в интервю за предаването Хоризонт за вас“.
“Защото, първо, трудно се успява. Трябва, освен труд, да бъдеш надарен. Не винаги човек може да осъзнае притежава ли тази дарба, която е необходима. Трудно се пробива. Рискът да не успееш е 90%. И за да поемеш този риск трябва наистина силна воля“, каза още той.
„Обаче, ако не си надарен - да се трудиш е напразно… светът е пълен с нереализирали се поети, музиканти, поради тази липса на дарба“, посочи Цанев.
Относно това дали е имал собствени кризи като автор отговори:
„Да, имал съм. Спирал съм няколко пъти, въобще съм се заклевал повече да не се занимавам. Имал съм страшни разочарования…“
“Аз не спирах, не изживявах кризи, когато ме забраняваха, когато не ме печатаха, когато не ми поставяха пиесите. Тогава напротив - амбицирах се и работех много по-усилено“, поясни Цанев.
„Страшните кризи са вътрешни, когато си разколебан вътрешно“.
Според него „ненаписаната мъка е тази, която ми предстои“.
А в отговор на въпрос коя е неговата “ненаписана мъка“ каза: „Голямото пътешествие на оня свят“.
В коментар към темата за липсата на “примирие“ между властта и обикновения човек в нашата държава Цанев даде пример с Финландия, в която премиерът отказва да приеме охрана с мотива, че “нашето общество се крепи върху доверието между народ и власт, ако аз приема да имам охрана, значи нарушавам едностранно доверието в народа“.
„Ето това е нарушено у нас, това недоверие между народ и власт, и това е много, много фатално“, каза още той.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
