Станислав Митрахович, преподавател във Финансовия университет при правителството на Русия, каза пред БНР, че шансовете за реализация на проекта „Турски поток“ през България ще се увеличат, ако възникнат трудности в работата на „Северен поток 2“ и ако търсенето на газ в Европа се разшири.
„Някои тук казват, че в енергийните си политики с Европа Русия си има работа с играч, който може да променя правилата в процеса на самата игра. Ако например Европейският съюз поиска, той може да промени антимонополното си законодателство, както става в момента с газовата директива“, отбеляза Митрахович в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“
С водещия експерт във Фонда за национална енергийна сигурност разговаря Ангел Григоров – кореспондент на БНР в Москва.
- Въпреки провала на „Южен поток“ през 2014 и последвалото влошаване на двустранните отношения изглежда, че „Турски поток“ все пак ще мине през България. Какво се промени през последните 5 години?
- Действително през 2014 г. двустранните отношения изглеждаха сериозно влошени. България имаше планове да става газов хъб. Според мен наистина можеше да спечели пари от транзита и много други неща, но под влиянието на политически фактори - определен натиск от страна на Европейската комисия и от страна на Вашингтон, което не е тайна – България се отказа от проекта. Както е известно, Путин обяви, че Русия ще строи „Турски поток“. Някъде пред 2017-2018г. обаче отношенията започнаха да се възстановяват. Това е свързано с факта, че страните започнаха да разглеждат вариантите как може да бъде продължена втората линия на „Турски поток“. Стана ясно, че всъщност българският вариант също има някои преимущества. За мен например симптом за затоплянето на отношенията беше посещението през пролетта на 2018г. на българския президент. Макар и натовски генерал, той беше забелязан с някои изказвания, които бяха възприети в Русия с определена симпатия. Разбрах, че след като идва на посещение и обсъждат теми, свързани с енергетиката, то напълно възможно е възстановяването на българския маршрут.
- Какво загуби България, отказвайки се от „Южен поток“ и какво може да спечели, присъединявайки се към „Турски поток“?
- По разчети на нашия фонд България можеше да получава около 800 милиона евро от транзита по „Южен поток“. В случая с продължаването на втората линия на „Турски поток“ доходът на България ще бъде около 180 милиона евро годишно. Що се отнася до възможностите на България да построи дадената тръба, то те също бяха изчислени в 2018г. Ще се наложи да бъдат похарчени пари, но е напълно по силите на България да си ги върне от транзитните такси. За разлика от проекта „Южен поток“ тук Газпром не може да бъде съсобственик на тръбата, защото тогава има голям риск от попадане под антимонополните регулации. Навремето именно фактът, че Газпром беше съинвеститор и съсобственик на българския участък от „Южен поток“ беше поводът Европейската комисия да увеличава натиска върху България и да иска разваляне на вече подписаните междуправителствени споразумения.
- През седмицата РБК писа, че още преди приключването на съответния търг вече е определен доставчикът на тръбите на българския участък на „Турски поток“. Става дума за свързаната с „Газпром“ „Тръбна металургична компания“ на бизнесмена Дмитрий Пумпянский.
- Тази компания е била подизпълнител на „Газпром“. В този смисъл, теоретично, към нея може да има претенции като към компания, която има някакво отношение към Газпром. Формално обаче, доколкото Газпром не плаща за строителството на тръбата, то от юридическа гледна точка, според мен, Европейската комисия няма да има основания за натиск върху България. Ще видим какво ще стане по-нататък. ---------------Някои тук казват, че в енергийните си политика с Европа Русия си има работа с играч, който може да променя правилата в процеса на самата игра. Ако например Европейският съюз поиска, той може да промени антимонополното си законодателство, както става в момента с газовата директива.
- Могат ли Съединените щати да спрат „Турски поток“, засилвайки натиска си върху европейските държави, през които той трябва да мине?
- Доколкото това е по-малко амбициозен проект, макар и безусловно да е важен и за Русия, и за региона, и за България, и за Европа, и за Турция, все пак той не е толкова мащабен като „Южен поток“ и затова не мисля, че Америка ще играе ва банк. Макар че ако поискат вероятно биха могли да ударят. Да, те са много влиятелни, но ако започнат да използват оръжието си прекалено агресивно, включително санкционното оръжие, могат да провокират негативно отношение към себе си.
- Споменахте в началото на разговора ни посещението на президента Радев в Русия миналата година. Тогава той даде интервю за вестник „Комерсант“, в което заговори за „Български поток“, т.е. за връщане към идеята за пряка газова връзка между България и Русия през Черно море. Доколко това е възможно в бъдеще?
- Не изключвам, че на някакъв етап идеята за „Турски поток 2“ може да се реализира и тогава всъщност, по време на обсъждането, той ще се превърне от „турски“ в „български“. Такъв вариант принципно е възможен. Особено ако възникнат трудности в работата на „Северен поток 2“ и ако търсенето на газ в Европа се увеличи.