Морската свиня, наричана още муткур или реликтен муткур, е най-наблюдаваният морски бозайник в Черно море. Все по-рядко във водите се среща най-разпознаваемият от хората делфин – афала (Черноморски бутилкнос делфин). Най-опасните риболовни съоръжения за китоподобните остават мрежите за калкан.
Това са част от резултатите, които обобщи пред БНР Димитър Попов от сдружение „Зелени Балкани“. Той участва в най-мащабното проучване на Черно море за морски бозайници. Сдружението е официален партньор по ACCOBAMS - споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Средиземно море и в Черно море, както и в прилежащата атлантическа зона.
Проучването е част от проект „Подкрепа за прилагането на Рамковата директива за морска стратегия в Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните и мониторинг на шума за постигане на добро екологично състояние“, съфинансиран от Европейския съюз чрез Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия. В проекта, който е двугодишен, участват 10 организации, сред които и „Зелени Балкани“.
В проучването на морските бозайници се включиха два екипа с осем участници от четири черноморски държави. Те са прелетели над 7 000 км трансекти и са наблюдавали над 1700 китоподобни.
„Това, че най-много се наблюдава най-дребния морски бозайник – морската свиня, донякъде е изненадващ резултат, тъй като дълги години се считаше, че най-многочисленият вид в Черно море е обикновеният делфин. Наблюдава се и една неприятна тенденция, че изключително по-рядко вече се среща най-едрия представител – афала, или бутилкносия делфин. Имаме 120 наблюдения на афали. Като те не се наблюдават изобщо в югоизточната част на морето. Най-вероятно основната причина е самият характер на морето там, то е дълбоко, липсва шелфова зона, докато афалата и муткура са видове, които обикновено се счита, че са по-привързани към шелфовата зона. Най-широката плитка зона е в северозападната част на Черно море, нашето Северно Черноморие и пред делтата на река Дунав. Повече афали видяхме и в района на Босфора“, допълни Попов.
Той подчерта, че проучването не е обхванало централния сектор на Черно море, чието въздушно пространство се контролира от Крим.
В Черно море продължава да се счита, че най-опасните риболовни съоръжения за китоподобните са мрежите за калкан. При приулов са установени над 200 индивида на 100 км мрежи. Най-високите сходни данни са отпреди десетина години за 150 индивида на 100 км мрежи във водите на Крим.
„Донякъде това е ясно, че е екстремална стойност. Самите рибари също бяха изненадани. Те казват, че на мрежите, които пускат, обичайно се хващат до 10 индивида. Вероятно причината е свързана с придвижването на рибата и приближаването ѝ до мрежите. Мрежите се пускат сравнително близо до брега в границите на териториалното море. Това може да се дължи и на промяна на теченията, на температурата на водата. Ще се проследи дали това е била инцидентна стойност, или е началото на трайна тенденция“, обясни Димитър Попов.
Предстои Турция, Румъния и Украйна да проведат мониторинг, за да се провери дали и там е имало подобна аномалия.
В рамките на проекта е започнало и пилотно използване на пингъри (акустични репелентни устройства – бел. ред.), които да предотвратяват оплитането в мрежите. Звуковият сигнал, който се излъчва от устройствата, предупреждава морските бозайници, че пред тях стои препятствие.
„Опитът с пингърите не е много положителен при нас. Може би ще пробваме други модели на подобни устройства, защото не виждаме разлика в нивата на приулов в мрежите с пингъри и в мрежите без. Не знаем каква е причината. Може да е заради по-ниската соленост на водата в Черно море“, каза още Попов.
„Зелени Балкани“ продължава да поддържа заедно с Турция мобилно приложение BLACK SEA WATCH за опознаване на биоразнообразието в Черно море. Всеки, който забележи представител на биоразнообразието (от бозайник до водорасло), може да му направи снимка, да я качи в приложението заедно с географските координати, на които го е намерил. След това екип експерти определя точния вид. Това наблюдение се качва на една обща карта на Черно море, като по този начин може да се разбере кой вид къде се среща. В BLACK SEA WATCH най-интересна е морската костенурка, която не е черноморски обитател, но преди време се появи в района на Румъния, най-вероятно влязла от Средиземно море. На приложението често се получава информация за мъртви китоподобни.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
