Пътуването на думите до читателя изисква много фина и детайлна работа. Към момента преводачите, редакторите, оформителите, коректорите и авторите и издателите, които са в края на тази ценностна верига и затварят тази ножица, в България са изключително зле платени, изтъкна Пейков. Тарифите за превод у нас са смешно ниски, заплащането за преводачите е 7-8 пъти по-ниско от това на запад.
„За редакторите да не говорим. Много издателства в България продължават да издават ключови, важни книги и от български, и от преводни автори, без намесата на редактор, което, ако питате мен, е светотатство, особено за големи и важни литературни произведения. Но се случва по простата причина, че цените на книгите са толкова ниски и процентът на ДДС е толкова висок, че няма как да вместиш в тази цена адекватна сума, с която да платиш на редактор. Нали разбирате, че редактор не може да бъде всеки? За да бъдеш редактор, ти трябва да бъдеш на върха на тази творческа пирамида. Не може да се плаща лев или 1.50 на страница за такъв труд“, коментира Манол Пейков.
С намаляването на ДДС всички тези хора по веригата ще бъдат заплатени значително по-добре, прогнозира Пейков. По негови изчисления ставките за превод, редакция, корекция и оформление могат да се вдигнат с между 25 и 40%. Според Манол Пейков цените на книгите едва ли ще паднат, но хората ще получават „несравнимо по-качествен продукт на същата цена“.
Пейков е на мнение, че така ще бъдат спечелени за каузата добри преводачи, които през последните 20 години не са на полето на литературния превод.
Манол Пейков получи награда за художествен превод от английски на поетичната книга на Лорънс Ферлингети „Поезията като бунтовно изкуство“. Книгата съдържа 32 стихотворения и култова според него серия от фрагменти и сентенции за поезията. „Които той е трупал през годините - започнал е през 1978-а и повече от 20 години е събирал нови и нови сентенции, които на мен ми сториха страшно актуални и вечни – за смисъла на поезията, за смисъла на изкуството изобщо. И това всъщност е гръбнакът на тази книга.“
Книгата е четвърта от бутикова поредица за поезия, която Пейков е започнал като „лична прищявка“, но се оказало, че има търсене на „този формат, когато поезията е оформена като уникално книжно тяло“. „С други думи, аз вървя по този път, който сам създадох. Вървя по пътека, по която имаше висока трева. Реших да ходя и се оказа, че това е една успешна пътека“, сподели той.
101-годишният поет от Сан Франциско Лорънс Ферлингети е емблематичен книгоиздател, представител на бийт поколението. Роден е през 1919 година. Участник във Втората световна война, възпитаник на Сорбоната. Преди десетилетия започва да издава списание City Lights, наречено така на едноименния филм с Чарли Чаплин – „Светлините на града“, а по-късно дава това име и на съществуваща и до днес книжарница.
„Тази книжарница наистина е много специална. Това е единственият културен паметник в Америка, който не е даден на сграда, а на институция. Няма друг такъв случай в историята. За културни паметници се обявяват винаги сгради. Там не се продава нищо друго, освен книги. Няма джунджурийки, няма ранички, няма дори книгоразделители. И се превръща в средище на хората, които интелектуално променят Америка през 50-те и 60-те години, поколението на битниците. Тя се превръща и в центъра на т.нар. „революция на меката корица“, разказа Манол Пейков.
Ферлингети е смятан за родоначалник на съвременното разбиране за книгоиздаване в САЩ. Освен, че започва да издава по-евтини книги с мека корица, благодарение на неговите преводи поезия от цял свят достига до американския читател.
„Тази книжарница, изобщо личността на Ферлингети като книжар и издател, са ключови за развоя на американската и световната литература през втората половина на 20 век“, изтъкна Пейков.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
