Изоставени, защото не са подходящи за обработване, през последните 30 години самозалесилите се земеделски земи са начинът, по който се увеличава площта на българската гора.
По Закона за горите до един момент държавата провеждаше последователна политика за прехвърлянето им в горски територии, за да могат да се управляват по реда на Закона за горите. През последните години по ред причини – законодателни, противоречива съдебна практика, натиск на еврофондовете, политически натиск по места – тази политика започна да се пропуква, обяснява експертът по горски политики Александър Дунчев.
Именно това пропукване е обезпокоително, защото проблемът засяга огромни площи.
Ако залесената площ в държавата ни е близо 4 милиона хектара, или 40 милиона декара, тези гори са една десета от тях - 3 милиона декара. От тези 3 милиона декара половината са изпаднали в тази безтегловност и всеки момент могат да бъдат изсечени, алармира Дунчев.
По думите му експертите спорят дали да се отинвентаризират тези гори, тъй като „държамата така и така е вдигнала ръце от тях“. А докато експертите спорят и държавата вдига ръце, предприемчиви бизнесмени виждат златна мина в тези земи, защото Европа пари за гори не дава, но дава за почистване на пасища.
„Все повече земевладелци и арендатори на общински земеделски земи виждат огромен шанс в това да спечелят лесни пари. Просто почистват самозалесили се пасища и ниви и получават едни бързи пари, което обаче води до унищожаването на тези самозалесили се гори по един безотчетен и много често незаконен начин“, коментира Александър Дунчев.
Това означава ли, че всеки собственик, непотърсил и необработвал земята си с години, днес може да изсече без контрол появилата се там гора, за да я превърне в пасище, което не е задължително да се ползва, но задължително ще носи пари?
Процедурите през последните години са отхлабени, а държавата, абдикираща от тяхното прилагане, прехвърля топката на общините, предупреждава Александър Дунчев.
„Много често даже собствениците на земеделски земи изобщо не отиват да питат кмета или държавата и почистват, както те си знаят, на своя глава, незаконно. Имаме случаи, в които след проверки на горските инспектори съдът казва – вие нямате право да контролирате тези територии. Тази сеч може и да е незаконна, но вие няма как да я спрете.“
На практика по сега действащото законодателство държавата стимулира изсичането на тези самозалесили се гори.
Държавата прави запитване до собствениците дали искат тези земи да се прекатегоризират като горски територии или искат да си ги ползват като земеделски земи, за което се поставя условие за тяхното почистване в тригодишен срок. „И ако не го направят, вече автоматично се прехвърлят в горски територии.“
Трудно да се намери баланс между частния интерес на собственика на земята и обществения интерес – да има гора, която осигурява все по-важните и дефицитни въздух и вода. Преди хилядолетия ние сме направили същото, което днес се случва в Амазония, твърди Александър Дунчев.
„Реално това сме направили преди 2-3 хиляди години всички българи и европейци. Гората в България е покривала 80 до 90% от цялата ни територия. Била е свалена до 15-20% в началото на миналия век и с огромен лесовъдски и доброволчески труд горите са били възстановени. В момента тези самозалесявания на изоставени земеделски земи са всъщност лекуване на раните на природата, която си възстановява горската площ“, подчертава той.
Трябва да намерим баланса коя земеделска територия си заслужава да бъде запазена като такава и коя – да я оставим да стане гора, обобщава Дунчев.
Затова и дебатът е наложителен – професионален и политически.
„Какво да правим с тези гори, които не са малко - дали да ги изсичаме, за да получаваме субсидии за голи пасища, много често върху ерозирали терени, или да търсим финансови стимули земевладелците и общините да ги опазват и управляват като гори, за да може да постигнем световните цели за увеличаване на горското покритие, спасяването на водните ресурси и прихващането на въглеродни емисии с цел смекчаване на климатичните промени.“
За целта днес Агенцията по горите събира на среща професионалната горска общност, защото решенията трябва да бъдат взети преди изсичането на горите. Следващи такива решения ще са възможни след десетки години.
Слушайте и звуковия файл.
