Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Равносметката на заведенията след дългото затваряне - стопени „тлъстинки“, никой не говори за печалби

Снимка: БГНЕС

От 27 ноември със заповед на министъра на здравеопазването ресторантите и заведенията в България преустановиха дейност. За отварянето им, кога и при какви условия ще става това, се говори от началото на годината, но сигналите от правителството са различни. Последната обявена дата е 1 март, като част от бранша изрази несъгласие и настоява за отваряне още през февруари. Затова и някои от организациите на заведенията заявиха протестна готовност, има идея дори да отворят в знак на недоволство по примера на Италия.

И докато бизнесът не работи, държавата пое ангажимента да се грижи за служителите, заети в затворените браншове, предоставяйки възможности за финансова подкрепа. Една от най-дискутираните напоследък мерки на Министерството на труда и социалната политика е „Запази ме“, която определи 24 лв. помощ на ден за работниците.

При посещението си в понеделник в Добрич социалният министър Деница Сачева заяви пред медиите, че 36 000 лица вече са получили помощта си за ноември и декември и е останала много малка част, на които тя ще бъде изплатена тези дни. 

Министър Сачева се извини за забавянето на някои от плащанията и обясни, че то се дължи на изчакване на документи от Европейската комисия, на почивните празнични дни, както и на сгрешени декларации и банкови сметки. С извинение обаче никой не може да си плати сметките, нито да осигури прехраната на семейството си.

Управителят на заведение в Добрич Георги Миланов споделя, че е получил помощ за един работен ден от ноември месец, кандидатствал е и за декември, но все още по сметката си няма превод.  

„На 18 декември беше одобрена фирмата и за този един ден получихме 24 лева на 29 декември. Подадохме отново документи на 5 януари. До момента не сме получили нищо за месец декември“, разказва Миланов пред БНР.

За сметка на това се възползвали от опцията безлихвени кредити. „Интересното беше, че се одобряват точно за една седмица.“

По думите на Георги Миланов „тези другите социални придобивки и програми не работят“.

Георги Филипов е собственик на няколко заведения и за него работят над 150 души. Част от тях са заети да работят по приготвянето на храна за дома, повечето обаче са в неплатен отпуск. Той пояснява, че те също не са получили нищо по-различно от 24 лв. за работния ден от ноември месец

„Никой досега не е казал, че е получил за декември“. 

„На печалба може и да не можем да работим, но е хубаво да се работи. Трябва да се възстанови работният процес. Вече повече от 5 месеца не работехме. Губи се изцяло ритъмът на работа. Това е логиката да отворим. Не че ще имаме печалба, не че има тълпи от клиенти, които искат да ни посетят. Никой не говори в момента за печалби“, категоричен е Филипов.

С работа, но при ясно установени правила от страна на държавата иска да си изкарва прехраната и Стефан Станев, също управител на заведение. Той е освободил почти целия си персонал от 25 души, с изключение на двама, които са кандидатствали по мярката „Запази ме“ и преди няколко дни са получили парите си за декември. За Стефан Станев един от големите проблеми е, че никой работодател вече не може да бъде сигурен, че ще успее да си върне стария персонал. 

„30% (от капацитета на заведението – бел. ред.), ако говорим неизвестно във времето докога, е невъзможно да си покриваш разходите. Ако е за месец, добре – това е месец, в който ние ще се нагодим, месец за адаптация и за смазване на тази машина наново, но повече от месец на 30% е икономически необосновано“, смята Станев.

Ресторантите носят голяма добавена стойност. Един зает в ресторантьорството води след себе си трима заети в съпътстващи бизнеси, посочва още той.

Груба грешка от страна на правителството е да разглежда ресторантьорския бизнес като напълно самостоятелен бранш от икономиката, казва Александрина Панайотова, която е съсобственик на заведение в Добрич. 

Ресторантите и хотелите потребяват много хранителни продукти. Заради това пониженото търсене на месо, зеленчуци и плодове след затварянето им респективно удря и други отрасли, изтъква тя.

Януари и февруари са трудни месеци, но се надяваме, че хората все пак имат нужда от социални контакти, отбелязва Панайотова.

Всичките ни „тлъстинки“ вече са стопени. Вече разчитаме на помощ от държавата“, обобщава картината тя.

Чуйте и звуковия файл. 

Снимките в публикацията са илюстративни. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени