На 87-годишна възраст си отиде голямата българска театрална, филмова и телевизионна актриса Татяна Лолова – едно от най-ярките присъствия на сцената, в ефира и в живота.
"Аз не съм звезда, аз съм слънце", казваше дяволито и на шега актрисата.
Сцената остана без светлина!
От „Пирогов“ съобщиха, че Лолова е починала снощи вследствие на мозъчносъдово заболяване. На 6 март е постъпила за лечение в спешната болница с Covid-19, инфекцията е преодоляна бързо, но последствията от съдовомозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за смъртта.
Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.
Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.
През 1955-1956 играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г.
От 1977-1989 г. е в театър „София“. И отново в Сатиричния театър (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина.
Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алексей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.
Татяна Лолова е ярка актриса с много широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение. Разтърсващ е и драматичният талант на Татяна Лолова. Тя успява да плени, да увлече в състоянието на своята героиня, да развълнува дълбоко.
Член е на СБФД (1987). Носител на наградите: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963); „Награда на Съюза на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977); „Награда на Съюза на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „Стара планина“.Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.
Издадени са две книги за нейният живот: „1/2 живот“ и „Дневници и делници“ (2020).
Поклон пред паметта ѝ.
В звуковия файл можете да чуете интервюто на Ива Дойчинова с Татяна Лолова в рубриката на "Нашият ден" "Главен герой" от 22 ноември 2019 година.
