Михаил Минков е астрофотограф и графичен дизайнер. Преди близо година, отново през юли, в „Изотопия” той разкри загадките на нощното небе и тънкостите на астрофотографията. Обясни още и какво е светлинното замърсяване – една от съвременните „болести” на урбанизираните зони.
Автономията за слушане отправи предизвикателство към Михаил и го покани да заснеме не посрещането на Джулай, а изпращането му. Той прие хвърлената ръкавица и пропътува стотици километри, за да снима последните мигове от емблематичния първи юли и нощното раждане на новия втори ден от месеца.
Времето му бе ограничено, а територията за действие – околностите на село Крапец и дивите северни плажове почти до границата ни с Румъния. Като добавим и атаките от комари – мисията изглеждаше доста сложна, но не и невъзможна. „Ще измислим нещо, мисля, че ще станат интересни неща”, уверен бе Мишо преди началото на предизвикателството.
Въпреки че е майстор на астрофотографията и умее да разкрие само в кадър необятната красота на Млечния път, в тази задача той нямаше как да ни покаже звездите, защото времето не го позволи. Насред мъгла и изключително натрапчива влага, идваща към брега от морето, Мишо се впусна в изотопското среднощно приключение, за да разкрие български северни сияния от друго измерение.
Как се изпраща Джулай Морнинг? Визуалният отговор на Михаил Минков е умножен до безкрайност по осем.
„Струваше си!”, споделя Мишо на финала. Предизвикателството го вади от рутината на ежедневието, която за него – като семеен човек с две малки деца, всъщност е сладка и пълна с емоции. А когато се отдаде на хобито, което го отвежда към нови места и преоткриването на стари любими, осъзнава колко могат да му липсват всекидневният ритъм и хората, които го задават.
Михаил опитва всеки месец да снима нови локации и така да поддържа удоволствието от астрофотографията. Дава ни за пример Широка поляна като място с чисто небе. „Много е тъмно, много е красиво, една от фаворитните ми дестинации в момента”.
Признава обаче, че Черноморският север му е любим: „Като пристигнах днес във Варна и тръгнах към Крапец, имах усещане на лека възбуда и удоволствие, предвкусваш миризмата на море и тези цъфнали лавандули, просто е уникално”. Жал му е за слушателите, които не могат да помиришат северните аромати.
„Благодарение на камерата, която ползвам, и на сензора, тъй като е много светлочувствителен, разкриваш нещо, което човек не може да види. Това е нещо, което не спира да ме мотивира да правя това, което правя. Много пъти си казвам: „За какво?”. Ставам посред нощите, не съм доспал така или иначе с две деца. И когато отида да натисна копчето, чакам 20 секунди, за да се появи кадърът, и видя цветовете, които по принцип с очите си не можем да видим, това е страхотна изненада. Да разкриеш нещо, което го има, но хората не могат да го видят – много е приятно!”.
„За съжаление няма звезди, има доста облаци, но беше интересно, абстрактни форми, бурята определено идва!”, казва Мишо непосредствено след фотофиниша на изотопската му мисия. Той е доволен от работата си, макар че отразява тъжно и мрачно изпращане на Джулай. Все пак обича екстремното време, а резултатът от тази обич – както можете да се убедите и сами – е повече от впечатляващ.
Как в ефир прозвуча хвърлената ръкавица към Михаил Минков чуйте в звуковия файл.
Снимки: Михаил Минков, специално за „Изотопия” по „Хоризонт”
Още негови произведения: https://www.fineartshot.com/, https://www.facebook.com/fineartshot/
