„Този път има много по-голям риск Марин льо Пен да спечели, въпреки че шансовете ѝ се определят като минимални. Тя нямаше дори такива през 2017 година. Това е огромната разлика от предния път“.
Това коментира пред БНР Тара Варма, ръководител на парижкия офис на Европейския съвет за външна политика.
Еманюел Макрон иска да остане президент на Франция още 5 години. За тази цел ще трябва да се пребори отново с крайно дясната Марин льо Пен утре - на първия тур на изборите за държавен глава - и на балотажа на 24 април.
Войната в Украйна се оказа ключов фактор в кампанията, от който изглеждаше, че ще спечели Макрон - заради усилията му да посредничи за мир с Русия. Но в крайна сметка агресията на Путин в Украйна помага най-много на почитателката му Льо Пен. Тя буквално стопи преднината на Макрон в социологическите сондажи и дори се твърди, че изоставането й в рейтингите за втория тур след две седмици е в рамките на възможната статистическа грешка.
По думите на Варма напълно различен е и балансът на политическите сили.
„В неделя вечерта ще стане ясно как точно е променен политическият спектър. Част от избирателите, които подкрепят „Републиканците“, ще гласуват за Макрон, а други ще дадат гласа си за Льо Пен или за Ерик Земур. Това се очаква да се повтори на парламентарните избори през юни“.
На единствения си голям предизборен митинг Макрон извади призрака на Брекзит, явно притеснен от очаквания голям процент на въздържали се от гласуване французи. Може ли ниска избирателна активност да се окаже проблем за неговите шансове да спечели?
Да. От абсолютно ключово значение ще бъде това на тези избори. Обикновено избирателната активност на вота за президент във Франция е доста висока - приблизително 75 процента от имащите право на глас го упражняват. Това далеч не беше така на регионалните избори миналата година и на местните през 2020-а. Активността тогава беше драстично ниска за Франция - между 35 и 45%.
Президентските избори все пак са по-специални - заради общото усещане на французите за връзка с държавния им глава. Почти всеки държи да гласува за президент. Но по същата причина за френската политика е характерно и високо ниво на чувствителност и лесно разочарование от политиците. Пример за това са започналите през 2018 година протести на жълтите жилетки.
Ако се сбъднат прогнозите за втори тур между Макрон и Льо Пен, има много привърженици на лявата политика, които декларират, че няма да излязат да гласуват за него, а са го подкрепили преди 5 години. Тогава той победи Льо Пен с 66 срещу 34 процента благодарение и на наистина много гласове от левицата. На мнозинството от тези гласове обаче сега вероятно няма да може да разчита и това може да наклони везните към Льо Пен.
Какво място има външната политика в приоритетите на френските избиратели? Това ли е полето, на което Макрон е най-силен?
Традиционно външната политика въобще не е водеща тема на президентските избори във Франция. Сега обаче е, всъщност от август миналата година, заради хаотичното изтегляне от Афганистан. Последва скандалът с отбранителния договор на Съединените щати, Великобритания и Австралия за сметка на Франция, проблемите в Сахел и разбира се войната в Украйна.
Заради нея кандидатите за президент бяха принудени да огласят външнополитическите си позиции, главно отношението си към Русия. Оказа се, че прокремълски нагласи има в почти целия спектър, което обаче отблъсква огромна част от електората. Затова някои кандидат-президенти станаха доста дискретни по темата, особено Льо Пен и крайнолевият Жан-Люк Меланшон.
Дискретността на Льо Пен ѝ помогна да се изкачи много в рейтинговата класация. А конкурентът ѝ в радикалната десница Земур направи обратното - потвърди подкрепата си за Путин и се срина в допитванията. И сега е чак четвърти-пети. Войната в Украйна наистина се оказа един от главните фактори в кампанията.
Допреди 3 седмици го имаше ефектът на сбор под знамената и около лидера. Макрон водеше с 30 процента в допитванията за първия тур, а Льо Пен изоставаше с 15 пункта. Тази огромна преднина е почти стопена сега. Но все пак Макрон води.
Само Путин ли, образно казано, помогна на Льо Пен да изкласи над Земур, който в началото на кампанията изглеждаше, че наистина ще ѝ отнеме лидерството в техния политически спектър?
Много от поддръжниците на Земур се върнаха при Марин льо Пен, защото тя изглежда по-рационална от него - едва ли не част от системната политика. Процесът на трансформация, който тя започна преди години, вече изглежда ѝ носи плодове. Лозунгът на предизборните ѝ плакати гласи „Марин льо Пен - държавен глава“ - посланието ѝ е, че наистина е готова да вземе властта.
Дискретна обаче не означава, че се отрича от подкрепата си за Кремъл. От какво значение е това за избирателите ѝ?
Явно има значение за тях. Защото тази седмица тя се опита да призове за различно отношение към Путин от това на сегашния президент и трябваше да оттегли думите си, защото допитванията веднага показаха спад в подкрепата за нея. Тя е доста по-гъвкава и по-адаптивна от Земур.
Така преди, когато разбра, че част от привържениците ѝ, основно по-възрастните, са против Франция да напусне Европейския съюз, тя се отказа от тази платформа.
Катастрофална ли би била изборна победа на Льо Пен за Европейския съюз?
Би означавала гигантска промяна в състоянието на европейския проект. В момента Франция го тласка напред със съживяването на процеса на интеграция в Съюза. Марин льо Пен е категорично против това. Това ще е много голям проблем за Европа. Тя дори казва, че би сменила Германия като специален международен партньор с Великобритания на Борис Джонсън.
Интервюто с Тара Варма можете да чуете в звуковия файл.
