2
"Една трета от медиците у нас имат висока степен на бърнаут синдром", съобщи проф. Весна Кесич от Клиниката по акушерство и гинекология към Университетски Клиничен Център в Сърбия по време на 11-тия Югоизточноевропейски медицински форум в гр. Пловдив. Тя изнесе данни от американско проучване сред 15 хиляди лекари в 24 специалности.
"Синдромът на Бърнаут синдром възниква като понятие през 1974 година. Три са основните фактори на "прегряването" - емоциално изтощение, депресия и и усещането за липса на лични постижения.
Здравните работници споделят, че работата с хора ги изтощава. Това е един вид деперсонализация - медиците не могат да работят с колегите си и да общуват добре с пациентите. Усещат липсата на лични постижения - имат ниско самочувстие, не вярват в себе си, не са удовлетворени от работата си. Така могат да се илюстират симптомите на бърнаут синдром", поясни още проф. Кесич от Белград.
"Лекарите с този синдорм допускат грешки, особено с дозите на лекарствата, не могат да контактуват пълноценно с пациентите, страдат от безсъние и прекомерна употреба на хапчета, алкохол, тютюнопушене, дори могат да възникнат идеи за самоубийство. 20 - 30 на сто са емоциалните проблеми при тези медици.
Най- засегнатите са работещите в сърдечно-съдовите отделения, младите лекари, както и жените са повече изложени на синдрома на бърнаут. 35 на от специализантите имат синдром на бърнаут.
Най-засегнатите специалности от "прегряването" са анестезилозите, хирурзите, АГ - специалистите, педиатрите, вътрешните болести, на последно място са невролозите.
42 на сто от медиците имат депресия, като част от синдрома на бърнаут. Данните сочат, че при 60 - или повече часа седмично работа това води до 9 пъти по-голям риск от бърнаут. Рискът ще се удвои, ако е часовете са 84 и повече седмично", каза още проф. Весна Кесич.
От името на БАПЗГ Милка Василева, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, изрази удовлетворение от участието си във форума с идеята, че когато нещата се случват заедно ще има и успехи.
Доклади в отделните панели ще представят над 60 водещи университетски лектори от 20 страни, видни представители на медицинските академични среди, ръководители на лечебни заведения, здравни мениджъри от България и чужбина.
Сред основните теми са - Предизвикателствата на съвременните епидемии – измамни аларми или реални заплахи, Бърнаут синдром сред лекарите, HPV ваксина-безопасност и ефикасност, Агресия срещу здравните работници – тенденции и възможни решения.
