През юли 1878 г., след десетата по ред Руско-турска война, на Берлинския конгрес населените с българи земи на Балканите са поделени на 5 дяла. Северна Добруджа е предадена на Румъния. Сърбия получава Нишкия санджак. Земите между Дунав и Стара планина, заедно със Софийския санджак образуват формално подчиненото на Османската империя Княжество България. На юг в Тракия и Родопите е автономната област под властта на султана Източна Румелия. Българите в Македония и Одринско остават в границите на османската държава.
На 6 септември 1885 г. Княжество България и Източна Румелия, против волята на Русия се обединяват под управлението на българския княз Александър Батенберг. В последвалото дипломатическо суетене през ноември Кралство Сърбия напада България, за да попречи на Съединението. Българската армия постига неочаквана победа и новото статукво е признато от Великите сили.
Професорите Милко Палангурски от Търновския университет "Св. св. Кирил и Методий", Веселин Янчев от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и Петър Стоянович от Института за исторически изследвания в Българската академия на науките издадоха обща книга, озаглавена "Три погледа към Съединението от 1885 г.". В студиите авторите от различен ъгъл разглеждат участието на княз Александър I Български в събитията, довели до първото значимо и трайно обединение на българите след Освобождението.
23-годишният княз Александър Батенберг е посочен за владетел на България от неговия чичо – руският император Александър II. Но 7 години по-късно той е нежелан от Русия, която иска да го свали от българския престол. Пред Радио България проф. Янчев обяснява защо се стига до този обрат.
"Краткият отговор го дава самият княз Александър, който след абдикацията си казва, че неговият основен грях пред Русия е това, че е решил да води самостоятелна политика – разказва изследователят. – Визията на Русия за Княжество България и за българския княз е за една територия на Балканския полуостров, която ще разшири руското влияние и ще бъде мястото, от което Русия успешно ще се противопоставя на проникването на Австро-Унгария на Балканите или при една нова война с Османската империя. Стремежът на княз Александър да наложи контрол върху армията и да я подчини на българските, а не на руските интереси за мен е ключовият, най-важният конфликт между България и Русия."
Като друг съществен проблем между "Давид и Голиат", както определя това противоборство ученият, е въпросът за модернизацията на България. Русия не може да предложи цивилизован и модерен път за развитието на новата държава. Позицията на княз Александър I, че страната трябва да има модерна администрация, производство, търговия, комуникации са възприемани от руската дипломация като скрита амбиция България да се откъсне от контрола и влиянието на Русия и да се преориентира на Запад. Руските дипломати докладват в Санкт Петербург, че около владетеля са събрани агенти на западно влияние. Но истината е друга – подчертава професорът.
"Не трябва да пренебрегваме мисията на княз Александър, с която той идва в България и която той заявява още преди да встъпи във владетелските си права. Че ще спазва Берлинския договор, докато е възможно, но основната негова цел ще бъде обединението на всички български земи в една обща държава. Както по-късно се изразява, което също е много впечатлително, което много малко се знае – "под общия царски скиптър". Значи той е имал идеята за това, че неговото предназначение като владетел е да обедини българите и да превърне България в независимо царство. Разбира се, това не може да се случи за ден, не може да се случи за година. Но факт е, че пристига с тази мисия и има редица доказателства за това, че през цялото време на неговото управление под една или друга форма подкрепя всички инициативи и всички идеи за съединение между Княжество България и Източна Румелия. Разбира се, лавирайки по един допустим начин между позициите и интересите на великите сили."
Тримата професори са написали общ увод към книгата, който е полемичен към някои от историческите и преди всичко политическите оценки за Съединението.
"Има събития и личности в историята на всеки народ, които отдавна са напуснали празничния календар и са се превърнали в част от делника на нацията. За тях всеки е убеден, че знае. За тях "или добро, или нищо". За тях е прието да пишат само големите – не че друг не може, но някак не бива. Над тия хора и събития вечно виси заплахата да се превърнат в площаден тотем, национално табу, около което тактично обикаля някое калоферско хоро" – казват авторите. "Съединението е едно от малкото събития в новата история на България, за което в учебниците винаги е имало място, дори когато в празничния календар на Народната република то бе приравнявано с една стачка на трамвайните работници от 6 септември 1944 г. Но колкото и да бе тълкувана в контекста на идеологическата конюнктура, нямаше как да се потули или канализира в друго русло инак щастливата мирна революция в Пловдив", пише в увода.
Идеята за създаването на книжния триптих за Съединението беше на проф. Стоянович, разказва историкът. Защото както сме написали, всяка гледна точка е поредната, но не последната.
"Гледната точка на проф. Милко Палангурски е през националната идея и борбите за национално обединение и Съединението като етап в тези борби. Изключително важен, показващ, че не винаги е възможно такъв тип Съединение. Защото ситуацията в Източна Румелия е коренно различна от тази в Македония. Да не говорим за българите от Нишкия санджак, в Добруджа и прочие. Това са вече различни планети, върху които живеят българите и тяхното механично обединение, колкото и да звучи позитивно – е лесно на карта, но не е така. Тук е голямото предимство на проф. Петър Стоянович, който като австрийски възпитаник много добре познава документацията. За съжаление документацията за княз Александър I в голямата си степен не е в България. Българската историография почти нищо няма за личния живот, за съдбата на княз Александър. Тази лична съдба, тъй като той е владетел на едно, макар и васално княжество, естествено, че има своите политически аспекти."
Нашите възгледи и позиции не съвпадат на 100%. Но в крайна сметка живеем в едно плуралистично общество, в свят, в който всеки трябва да търси на базата на познанието собствената си точка, препоръчва на слушателите и читателите проф. Веселин Янчев.
Вижте също:
Снимки: Иво Иванов, БТА, архив
