Най-пълната и достоверна статистика за домашното насилие се събира от Главна дирекция Национална полиция и от от районите съдилища по места. Национална статистика няма. Услугите, които се предоставят на жертвите на домашно насилие са основно от гражданския и неправителствения сектор и те също си водят своя статистика", изтъкна Дияна Видева, психолог, експерт по насилие основано на пола по време на дискусия "Лицата на депресията - предизвикателства и отговорности".
В болници се лекуват около 15% от диагностицираните с депресия у нас
Видева работи от 27 години в сферата на насилието основано на пола и домашното насилие. Тя постави фокуса върху депресията и домашното насилие като симптом на злоупотреба. В тази област услуги се предоставят от Асоциация "Деметра" в три града в страната - Бургас, София и Пловдив.
"В България няма официална статистика за домашното насилие. Работи се на парче и всяка институция и всяка система си има своя статистика. Ние се надяваме - има проект към МВР за изграждането на единна информационна система и след година и половина да имаме национална база данни за жертивите на насилие.
Множеството психологически и медицински изследвания дават убедителни аргументи за пряката връзка между домашното насилие и симптомите на психичното здраве, които се проявяват най-често в депресия, постравматично стресово разстройство и самонараняване. Според изследванията жените са по-склонни да говорят за емоционален стрес, а не за депресивно разстройство и за психично разстройство.
В 17 проучвания за връзката между домашното насилие и депресият се установява, че 47 на сто от малтретираните жени са със симптоми на депресивни разстройства. При настанените жени в психиатрично болнично отделение 32 на сто са преживели домашно насилие. При 45 на сто от жените, пребивавали в приюти и кризисни центрове за жертви на насилие се наблюдава постравматично стресово разстройство", разказа още Дияна Видева.
"Това което споделят жените, жертви на насилие е, че отношението на лекарите, на здравната система е по-скоро неутрално или отхвърлящо, отколкото подкрепящо", заяви експертът.
Причината е, липсата на разпознаване на травмата и обвиняване на жертвата - затова че, сама си е виновна, че не е потърсила помощ или че идва за порден път да потърси помощ...
Полезните реакции в системата на здравепозването трябва да бъдат:
- да се премахне вината
- жертвите да назоват насилието
- да се прави и проактивен скрининг от външната среда
Конструкцията - домашно насилие - симптом на злоупотреба на езика на психиатрията е предизвикателство. Тук се базираме на един дискутиран в областта на психичното здраве подход, въведен още от 1997 година - психичното здраве не е болест, не е медицински проблем, а на него трябва да се гледа като на биопсихосоциален модел. Тук се включва и холистичния подход по отношение на всеки един пациент", заяви експертът по домашно насилие.
На практика обаче срещаме доминиране преди всичко на медицинския модел и подход. Изследванията показват, че използването на социалния модел и с внимание към психосоциалния контекст, са от голямо значение при терапията на жертвите на домашно насилие, защото средата влияе най-вече върху начина, по който жертвите съпреживяват понесената емоционална или физическа травма. Те наричат тези свои преживявания - "тежък емоционален стрес"", разказа още психологът.
Според изследанията около 30 на сто се увеличават броят на случаите на домашно насилие по време на пандемията. Такъв ръст се докладва във Франция.
Събитието е част от националната информационна кампания "Победи депресията".
Още по темата в звуковия файл.
