Балчик и Кранево са изпратили отдавна летния туристически сезон, повечето от хотелите са затворили врати и само малка част от тях се готвят да посрещнат туристи по празниците. Няколко хотела обаче не са прекъсвали нито за ден работата си, защото в тях са настанени бежанци от Украйна – майки, деца и възрастни хора. Рецепциите им са украсени от ръчно изработени от украинците гирлянди, звезди и снежинки и макар че заради децата старанието да се поддържа празничен дух е огромно, настроението не е такова.
Разбира се, в цялата подготовка украинските бежанци получават подкрепа и от собствениците на хотелите. Александра Джафарова е настанила към момента 84 украинци. Споделя, че настроението не е много празнично и това е съвсем естествено, но все пак се стараят да подготвят, макар и скромно, празненство.
"Буквално от нищо правим нещо. Продължаваме доколкото можем. Хората намаляват стремглаво. /.../ Хората дават всичко от себе си, те разбират в какво положение сме - да пестят, да икономисват, да изгасят дори осветление, всичко, което могат, го правят. Те украсиха хотела, предстои украсата на ресторанта. Ще имат празнична вечеря. Ще има диджей, танци, лакомства за децата. Ще намерим и някой Дядо Коледа".
За 144 човека, предимно майки с деца от Украйна, се грижи Вера Николова в хотел "Фрегата" в село Кранево. За да се справят с финансовия ресурс, отпуснат от държавата към момента, и тук цялата работа е поета от настанените бежанци, правят се и доста икономии по отношение на отопление, разнообразие в храната, но грижата и приятелските взаимоотношения са в изобилие.
Олга от хотел "Наслада" в Балчик е тук от осем месеца, сменила е няколко места за настаняване и казва, че в момента в хотела всички съжителстват като едно голямо семейство, защото болката им по дома и техните близки ги обединява:
"Разбирате ли, ние идваме от фронта, видяхме ужаса и страха на войната. И когато попаднахме в България и почувствахме това топло, гостоприемно отношение, на нас ни стана, разбира се, много по-леко. Искаме най-много мир, пожелаваме си го, търпението ни е на предела. Благодарни сме на България и на българския народ, на правителството ви, на Балчик, на хората в нашия хотел".
Пред рецепцията, виждайки журналисти, идва 81-годишен мъж, който е започнал живота си по времето на Втората световна война, а в неговия залез е принуден да напусне родината си, за да избяга от настоящата война:
"Виталий Пивнев съм, от Запорожие. Празниците са много хубаво нещо. Винаги сме длъжни да благодарим на Бог за това, което имаме, за това, че ни е дал живот. Бог е любов. Хората трябва да се обичаме помежду си, да обичаме и Бог. Ако хората не се обичат, те страдат".
За настроението по празниците на всички в хотел "Фрегата" в Кранево ще се погрижат децата от детска танцова трупа, с ръководител Наталия Варанцова. Те са свикнали да идват тук на фестивали всяко лято, познават се със собствениците на хотела и са приятели. Днес обаче децата са тук, не за да представят на сцена своите танци, а за да избягат от войната в страната си. Наталия Варанцова обаче се е постарала да подготви празнична програма, защото каквото и да се случва, децата са си деца и те имат нужда от веселие.
"Направили сме пет композиции и дори научихме българския танц хоро ширто и ще го представим. Ще танцуваме и украинския танц плескач, и новогодишния танц на ангелите, защото по украинска традиция ангелите се спускат от небето на земята и охраняват Украйна, България и всички нас", разказа Варанцова.
Арина Марченка и Елена са в България от осем месеца. През лятото са работили в хотел „Фрегата“, а днес помагат с каквото могат на своите сънародници, пристигнали тук преди два месеца. Споделят, че се подготвят за празниците с нетърпение, изработват сами украса в хотела и подготвят менюто, но най-много искат мир и възможност да се върнат в Украйна:
"Изработваме новогодишни играчки, рисуваме рисунки, правим снежинки. Тригодишната ми дъщеря направи украса и за стаята ни, сложи гирлянди, купихме си малка елхичка, тя си направи всички играчки, сама, с ръцете си. За догодина си пожелаваме като всички украинци навярно мир и да се завърнем у дома, където за всички хора, за децата ни да има чисто и спокойно небе. Никой не може да си представи какво се случва в Украйна. Там останаха моят баща и мъжът ми, тук съм с майка си и дъщеря си. Много е трудно вече да се обаждаме – няма интернет, няма връзка, чуваме се най-много веднъж, два пъти седмично и то за две минути".
"Тук е много хубаво, хората са добри, помагат ни, всичко е прекрасно, но искаме у дома", казват те.
