Внушителната статистика на архива включва 67 258 автохромни изображения, 58 000 от които могат да се намерят на сайта на музея "Албер Кан" безплатно, с висока резолюция. 1 830 филма, от които 1 700 за сваляне и използване, общо 180 километра лента. 85% от цялата колекция от "Архивите на планетата" са достъпни от лятото на миналата година.
Според Магали Меландри, заместник-директор по консервация в музея на "Алберт Кан", новата онлайн база данни е голяма стъпка напред за музея. Тя пояснява, че някои фотографии не могат да бъдат показани, защото все още са защитени с авторски права.
"Основната част от фотографиите и заснетото видео са достъпни на уебсайта и могат да бъдат изтеглени безплатно, с възможно най-високото качество, под лиценза "Криейтив комънс“, за да може хората да ги използват за изложби, публикация или дори за търговска употреба."
Дигитализирането на архива е част от по-големия проект, започнал преди 11 години – за осъвременяване на експозицията и дейността на музея, привлякъл дори световноизвестния архитект Кенго Кума.
Магали Меландри подчертава, че това е много важно за музея, който е отворен към света и е лидер в цифровизацията.
"От началото на 2000 г. започнахме да цифровизираме автохромните плаки – цветните фотографии. Понеже те са много крехки, не можем да използваме физическите стъклени плочи за изследователски цели. Затова работим чрез цифровизираното изображение на екрана. Така по-добре ги опазваме. Отне 15 години да цифровизираме оригиналните стъклени плочи. Тогава беше създадена тази платформа с отворени данни. Към 2016 г. хората имаха достъп само до фотографиите, автохромите, но не и до филмите, а и тогава снимките бяха с много ниска резолюция. Този начин на показване беше предназначен за бърз преглед на колекцията, но качеството не позволяваше използването на изображенията за проучвания в детайли, което сега е възможно чрез новия ни уебсайт и новата онлайн база данни. От нея повече от 80% от фотографиите може да свалите с най-високо качество."
Българският фотограф Иво Хаджимишев не е чакал сканираните с високо качество копия, за да проучи архива на Албер Кан. През 2011 г. той е инициатор на изложба с фотографии, които са били изложени у нас.
"Оттогава са се променили много нещата, но те имаха стандарт, който е напълно задоволителен и до ден днешен. Не използват точно скенер, а светеща кутия, върху която поставят диапозитива", въвежда ни в лабораторията на изследователите Хаджимишев.
Идеята да се направи това заснемане на света по определен начин възниква през 1911 г. Албер Кан се консултира с двама видни географи, които съставят "скелета" на проекта, разказва Иво Хаджимишев.
"И също така те правят тия планове и напътстват фотографите оператори, които тръгват да пътуват. Интересното е, че този процес е изисквал проявяването да става на място. Интересът е бил към нормалните хора – хората на улицата, на площадите, в селото. С окото на етнографи са снимали, защото може да се видят в началото на 20. век, което е много близо до 19. век, бита, излъчването на тези хора."
България също е била запечатана в "Архивите на планетата". Общо 41 от 60-те заснетите преди повече от 100 години места от България са се "завърнали" като част от изложба, която Хаджимишев прави. Така в цветове се появява катедралният храм-паметник "Александър Невски", лицата, носиите и обичаите на местни хора в селата около Владая и Мелник остават завинаги на фотографските плаки. История, останала запечатана в цвят в периода между Балканската и Междусъюзническата война.
"Най-ценното в тези фотографии е, че по настояване на френски дипломат, който е бил акредитиран в България, те много бързо са били изпратени, през септември 1913 г. в Мелник. Мелник е заснет денонощие преди опожаряването на града от гърците, които е трябвало да се изселят", подчертава Хаджимишев.
"Това е първата мисия в България, ръководена от един от най-известните ни фотооператори и кинотворци – Стефан Пасе, от август до септември 1913 г. Било е точно по времето на Букурещкия мирен договор. Целта на тази мисия е била да се видят последиците от тази Втора балканска война и да представят противоположна гледна точка на онова, което са говорили европейските репортери, журналисти и фотографи. Чрез заснетото е трябвало да бъде показано различното. Затова те си казали, че това ще е колекция за научни цели. Те са вярвали, че трябва да бъдат неутрални при заснемането на нещата. Когато Стефан Пасе е бил в България, той не се е фокусирал само върху унищожението и ужасите, съпътствали този период. Той е снимал традиционната архитектура, изображения, които не са били свързани с мисията му. Бил е в пещерите, където се е съхранявало виното", разкрива Магали Меландри, като откроява важността на мисията.
Албер Кан е формирал културно средище в Париж, той е канил видни интелектуалци, политици и млади дипломати, изтъква Иво Хаджимишев.
"Имало е неделни прожекции, на които са разглеждали донесените материали, говорили са върху тях. Това е било особено полезно и за тези млади хора, които са се ориентирали към дипломацията. Това е бил един прозорец към света – много преди Интернет, преди Гугъл. Когато знанието се е добивало от първа ръка, лично прочетени неща, а не синтезирани и пуснати в мрежата…"
"Албер Кан е вярвал, че този огромен и луд проект е посветен на регистрирането на разнообразието от култури. На важните за неговото време хора да даде средство да разберат колко е важно да познават други култури, за да запазят мира. Същевременно за този филантроп е било и начин да създаде прекрасен архив за бъдещите поколения", отбелязва Меландри.
"Ние сме това бъдещо поколение и след нас ще дойдат още поколения. Затова сме част от процеса за запазване на колекцията, както е създадена от Албер Кан, и да я предоставяме на обществеността, изследователите, учените и артистите. Да могат самите те да имат възможност да им придават нов контекст, да ги правят по-разбираеми за обществеността", допълва тя.
По думите ѝ първите цветни фотографии от времето на Кан са носели магично очарование.
"Затова използваме различните възможности на визуалните изкуства, за да пресъздадем тази магия. Това е една от задачите на музея ни. Сега има такива изложби, които изцяло ви потапят в атмосферата. Където сте заобиколени от изображения, има звуци. Като метавселена."
Магали Меландри разказва, че хората искат да знаят историята на фотографиите.
"Това е най-голямата колекция от автохроми в света. 72 000 изображения, само цветни. Откакто отворихме, правим наблюдения на посетителите, правим анкети. И разбираме, че те искат да знаят какви са тези изображения, къде са снимани, кой го е правил и какъв е контекстът. Затова сега разработваме приложение с визуално разпознаване. То е свързано с нашата база данни и след сравняването на изображението, дава информацията от базата данни на посетителя."
От 2019 г. Магали Меландри заема позицията на заместник-директор по консервацията в музея "Алберт Кан". Подчертава надпреварата с времето, което със сигурност унищожава физическите носители, съществуващи вече от повече от столетие.
"Технологията еволюира с времето. За нас това е непрекъснат процес и никога не е приключвал. Фотолаборатория сканира отново повечето от стъклените плочи. Това се прави, когато имаме изложбен проект на музея или заявка за други музеи или си партнираме с различни културни проекти. Това е един от мотивите да се захванем с повторното сканиране. Днес наистина имаме устройства с по-добра разделителна способност, с която да се направи първичното сканиране. А после със софтуер да се подобри фотографията, която се предлага на зрителите. Този процес за архивиране е без прекъсване, заради това, че има разлика в използваните отпреди 23 години технологии. Лека-полека актуализираме качеството на цифровите копия."
Дигитализирането ли е бъдещето?
"Това е и част от процеса на консервация, особено за филмите, тъй като оригиналният материал на тези филми е много крехък. Лентата в онези времена е била нитратна, все едно самозапалваща се. В предишни периоди в музея са правили т. нар. "сигурни копия" – на друг вид кинолента, която е била по-устойчива. Но ние работим както с оригиналите, така и с направените копия. Този процес за кинолентите е доста по-бавен в сравнение с фотографиите. Музеят работи с външна лаборатория, която има 4K, 8K скенери, които знаят как да работят с тези стари ленти, които след сканирането правят и допълнителна реставрация с компютри и софтуер. Това е и физическа, и цифрова обработка едновременно. Много е сложно, но много интересно", коментира Магали Меландри.
Цифровизацията е важна, признава и българският фотограф Иво Хаджимишев, който също си цифровизира заснетите преди години ленти. Той обръща внимание на това, че не технологията, а посланието прави снимката по-ценна.
"Тези са непреходни фотографии. Така стабилно направени, умно са направени, без всичките сегашни глезотии, които се ползват от дигиталните камери. Те са снимани с един обектив. Те са просто произведения на изкуството. Този процес е бил много капризен, хората са се справяли. Сега цялото знание върху фотографията е събрано в това телефонче. Всяко дете, всеки човек, всяко живо същество натиска копчето, праща светкавично снимката на другия край на планетата. Дотам сме я докарали, изключително удобно и бързо. Това е била мечтата и на тези, които са изобретили фотографията – да бъде достъпно средство."
"Те правят много умно, че дигитализираха тези неща. Разбира се, има един предел, да имаш култура, да осъзнаеш, че има момент, в който трябва да спреш. Ако сега се преснима един такъв автохром с най-модерната дигитална техника, ти ще видиш зърното много по-ясно. Обаче с това изображението ще загуби – ще бъде една друга картина. То иска да бъде такова, каквото е било създадено и каквото го вижда човешкото око, аз не искам да ви виждам на клетъчно ниво, така ми стоите добре. Свръхокото има голямо значение за научно изследване, но окото е много хубав, съвършен уред, гениално направено нещо. Защо трябва да искаш да видиш повече от това, което окото вижда?"
Иво Хаджимишев не се чувства изкушен да използва новите сканирания от музея на "Албер Кан" в друга изложба. Възприема го като "вече изследвана територия".
В "Архивите на планетата", родени от идеите на Албер Кан, новото поколение, заливано от предимно графични послания, може да открие за себе си нещо ценно и в създаденото преди повече от 100 години.
"Това също е предизвикателство пред музея ни. Изображението се прави толкова лесно в днешно време. То е навсякъде. Цветната фотография е нещо обичайно. А по онова време правенето на снимки е било кошмар за фотографите", казва Магали Меландри.
"Днес няма магия в правенето на снимки, но тогава не е било така. По тази причина в колекцията ни са включени и камерите, различните инструменти, използвани от операторите. Показваме и тази част от процеса на създаване на изображението. Това ще позволи на хората да разберат по-добре сложния процес на правене на снимки и след това да се проявят, за да се появи сниманият обект. Автохромите са единична бройка, а цветът се е получавал от оцветяването на брашно от картофи с черно-белия желатин, който е бил чувствителният на светлината слой. Това е било наистина изумително за времето си…."
Невероятната история на първите цветни фотографии от "Архивите на планетата" чуйте в звуковия файл.
Снимки: Музей "Албер Кан", Магали Меландри - личен архив, БНР
