Интервю на Силвия Великова с Георги Милков за предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Премиерата на книгата "Истории от ръчния багаж" на журналиста Георги Милов предстои на 23 март. Пред БНР авторът, който отпразнува 50-годишен юбилей, отбеляза, че това не е книга за политически портрети, не е книга за Либия или за неговите пътешествия по света.
Започнал съм с поредица от срещи с интересни личности, епохални персонажи, разкри той в предаването "Преди всички". Книгата е от 520 страници, в които има 380 снимки. Част от снимките се публикуват за пръв път. Самата снимка е история, подчерта Георги Милков.
Ключов момент в написването на книгата е преместването на в. "24 часа", където журналистът работи дълги години:
"Повече от 22 години бях прекарал в редакцията, когато дойде момент да се преместим. Започнах да отварям чекмеджета и шкафове, за да видя какво съм натрупал там в тези години. Започнаха да излизат невероятни неща. Аз самият се учудвах, че имам всички тези неща, сякаш никога не са били мои, и ги подредих на бюрото и ги гледах с ококорени очи като експонати в музей, в който никога не съм влизал. Там имаше торба с листа от кока, донесени от Перу, погребална маска на племето йоруба, увита в изборна фланелка с лика на Саддам Хюсеин от избори от 1995 г., устав на ПКК, бонбони от Северна Корея, писмо от Евгения Живкова до Муамар Кадафи, което започваше с "Приятелю на моя дядо и баща..." в поредицата от дипломатически усилия да омилостивим покойния вече диктатор, който държаше в ръце съдбата на българските медицински сестри доста дълго време. Имаше невероятни неща. Това бяха шкафовете на моята работна и житейска история".
Той отбеляза, че в книгата има само истински истории. А за багажа призна, че наистина тръгва на път само с ръчен такъв:
"Взимам всичко, което ми трябва наистина, другото го оставям".
Първото пътуване на Георги Милков в Близкия изток е било през 1995 г. - в Израел и след това в Ирак, спомня си той.
"Бях зашеметен. Шумът, миризмата, начинът, по който хората контактуват, всичко, което виждаш около себе си, вероятно са ме запалили. Това е най-близкият ми изток".
"Като се върна назад и видя къде съм пътувал най-много, може би Европа е на последните места", посочи журналистът. Той е открил, че в Европа има много интересни места. Според него не трябва да се загърбва този толкова интересен континент. Милков си спомня, че е смятал градове като Виена и Женева за най-скучните. Оказало се обаче, че това не е така. В книгата има истории от Женева и те може би са едни от най-интересните, сподели той.
Пандемията от Ковид-19 ме хвана в Камбоджа, каза още Георги Милков. В годините, когато имаше ограничения и не можеше да се пътува свободно, той е открил невероятни места в България. Едно от тях е Провадия. Имаме какво да откриваме, дори в собствената си родина, категоричен бе журналистът.
Какво още разказа Георги Милков, чуйте в звуковия файл.
