Имат ли образователна стойност историческите възстановки и кое ги прави интересен културен феномен? Къде свършва зрелището и къде започва съпреживяването на историята?
"Има хора, които се обличат като исторически персонажи, т.е. от културна гледна точка това е част от темата за свободното време. От моя гледна точка, като историк, хората, занимаващи се с исторически възстановки, възпроизвеждат определени исторически разкази. Зад предпочитанията за епоха, персонаж, сюжет винаги стоят определени нагласи, свързани с миналото."
Това казва в интервю за БНР гл. ас. Димитър Атанасов от Института за Етнография и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, ръководител на проект за изследване на историческите възстановки като културен феномен.
Той допълва, че тези нагласи са много често вкоренени в настоящето. Хората, които възприемат Възраждането в един хайдушки ключ, тип робство и тиранство, най-често са с националистическа ориентация и са с по-консервативни разбирания. За сметка на това онези, които странят от подобни интерпретации, са по-глобално настроени. През начина, по който се гледа на историята, можем да видим и актуални нагласи.
Според гл. ас. Димитър Атанасов важно е как се употребява историческият ресурс, за да се изграждат определени знания, умения и компетенции у младите хора. Какво успяваме да постигнем чрез историческите възстановки, което учебникът не успява? Къде са дефицитите на образователната система? Къде са дупките, които ние можем да адресираме чрез отиграването? Кое е онова, което не можем да кажем, но сме в състояние да покажем, както казва Витгенщайн?
"Това, което ние наблюдаваме през последните години, е доста пъстро и многолико. Със сигурност това присъства, тези застинали нагласи, които са продукт на националната държава, на нейните институции, макар и образователните програми да се променят през годините, виждаме някакви образи, които като че ли са широко застъпени и винаги присъстващи и останали в твърди рамки“, казва гл. ас. Иво Страхилов, културолог от СУ “Св. Климент Охридски“.
Той допълва, че чрез паралелното изследване на възстановките от различни периоди се виждат някакви връзки между тях, както и възможните отлики.
"В историческите възстановки наблюдаваме едно многообразие. Има теми, които са свързани с националното, периоди, групи възстановчици, които представят само национални сюжети и на практика никакви други. За сметка на това обаче има и такива, които отиграват обратната страна. Има една конкретна група, която играят византийци, татари, османски турци. Персонажи, които са извън тази нациоцентричната оптика. И те са тези, които играят другия“, посочва гл. ас. Димитър Атанасов.
Според него на историята започва да се гледа не като на свещена крава, която трябва само да се възпроизвежда с телешки възторг и преклонение, а да се черпи вдъхновение от нея.
Защо историческите възстановки са феномен на културата и вълнуват учениците?
Преди няколко години преподавателят по история Асен Тимофеев от Професионалната гимназия по икономика в гр. Перник, който вече не е между живите, създава школа за възстановки.
"Той искаше да ходим по различни места и да изнасяме представления. Да запазим българската история“, казва дванадесетокласникът Васил Василев.
Учениците успяват да направят няколко възстановки на Априлското въстание, като всеки път надграждат все повече и повече. Успяват да реализират и две постановки за Васил Левски.
"Последната ни възстановка е "Васил Дякон Левски и страстите български“, която се проведе в Драматичен театър "Боян Дановски“, споделя Михаела Стоянова.
Тя допълва, че възстановките могат да бъдат оживели уроци по история, но те са и максимално най-близо до реалните събития.
Защо е важно да се изследват възстановките на исторически събития и защо те са един съществен културен феномен?
Със сигурност те тепърва ще се разгръщат на българска почва – изиграването на миналото днес и свързаните с него научни полета. Дошло е времето да има платформа, в която субекти от различни сфери на обществения живот, свързани с възстановяването на историята, да се разпознаят и да заговорят – всеки на своя език, намирайки онези допирни точки, които ще доведат до по-задълбочено разбиране на историята, както и до по-рационално отношения към нейните разкази.
