В какво се състои работата на зоопсихолога и какво точно означава това? Когато хората чуят за тази професия, реакциите обикновено са следните: кучетата нямат нужда от психолог, нужда имат техните стопани, или пък кучетата имат нужда от дресьор, а не от зоопсихолог.
Темата коментира в “Нашият ден“ първият зоопсихолог у нас Александър Георгиев:
“Занимавам се с кучета от дете. Имал съм много и различни породи кучета. Основната порода, с която съм от 1983 г. насам е доберман“, казва той в интервю за БНР.
Според него взаимоотношенията между човек и куче са базирани на психологически елемент - на добро и приятелско отношения или на груба сила. Той посочва, че във всички случаи трябва да балансираме взаимоотношенията си с кучетата.
Той счита още, че работата с хората е неразделна част от психологията с животното и всеки, който работи с кучето си може да постигне резултати.
Георгиев подчертава, че хора, които не са работили с кучета, имат нужда от насока как да се държат с тях, за да разбират това, което кучето се опитва да каже и да покаже.
Как комуникират кучетата?
“Начинът, по който кучетата комуникират по между си е вербален, невербален и химически или с подушване. Подушването дава при кучетата информация за възраст, пол и здравословно състояние. Езикът на тялото и вербалната комуникация с кучето ни дават възможност да осъществим начин, по който да комуникираме с животното, което притежаваме и по така съвместният ни живот да бъде по-лесен“, обяснява зоопсихологът и посочва:
“Покорство при кучетата има при положение, че работим с тях, че изградим обща форма на комуникация, която те да разпознават“.
“От опита, който съм имал, съм забелязал, че кучета възпитавани само и единствено с храна в един момент стават проблемни, когато преминат към полова зрялост. Тогава те стават независими и доминантни и не можем да ги накараме да ни обърнат внимание чрез храна“, казва още той в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
