Близкият изток, заедно с Европа и Югоизточна Азия, е една от трите най-горещи арени на съперничество между великите сили. Миналата седмица двата регионални мастодонта и непримирими врагове – Саудитска Арабия и Иран – изненадващо на пръв поглед обявиха, че са постигнали споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения, прекъснати преди 7 години; Те са се договорили за ненамеса във вътрешните им работи и за съживяване на договори от преди над 20 години в областта на сигурността и икономиката.
Изненадващо е мястото, където беше подписан документът – Китай. Пекин се оказа в ролята на миротворец в регион, в който от десетилетия доминират Съединените щати, главно с военна сила.
Защо Рияд избра да вярва на китайците, а не на дългогодишните си съюзници американците? Може ли някой вече да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие?Деян Йотов разговаря за това с Барбара Слейвин от вашингтонския мозъчен тръст „Стимсън сентър“. А също и за утрешната 20-годишнина от началото на войната в Ирак:
- Госпожо Слейвин, какво стои зад решението на Техеран и на Рияд да сменят конфронтацията с дипломация?
- Не и нещо ново, защото това отдавна се очакваше да се случи. Според мен, за Саудитска Арабия повратният момент беше нападението с дронове срещу завода за първична преработка на петрол в Абкайк през 2019 година. Саудитците тогава подкрепяха агресивната политика към Иран на администрацията на Тръмп, включително решението му от 2018-а да денонсира ядрената сделка, въпреки че Техеран я спазваше напълно.
Година по-късно обаче Иран показа зъбите си и започнаха нападения срещу търговски кораби в Персийския залив. А заради рейда срещу Абкайк саудитците за няколко седмици изнасяха петрол само с половината от капацитета си. Тогава те започнаха да си дават сметка, че политиката на максимален натиск срещу Иран има цена и започнаха да търсят начини за деескалация на напрежението.
Иранците в същото време също се бореха с проблемите си. Икономиката им по принцип е в ужасно състояние, освен че американските санкции се затегнаха отново. Режимът в Техеран се сблъска и с масови протести от миналия септември. Явно и двете страни имаха нужда от стабилизиране на ситуацията.
Да не забравяме също, че саудитците са силно притеснени от войната в Йемен. Те се намесиха в нея преди 5-6 години и така и не успяха да победят бунтовниците хуси, които са подкрепяни от Иран и спорадично обстрелват с ракети Саудитска Арабия. Рияд стигна до извода, че елиминирането на тази заплаха може да стане чрез подобряване на отношенията с Техеран.
- Има ли саудитско-иранската сделка трансформиращ потенциал за региона или по-скоро е танто за танто?
- Равностойна замяна е, но тепърва ще се разбере дали ще издържи на времето. Ще накарат ли иранците хусите да спрат да стрелят срещу Саудитска Арабия? Ще остане ли в сила прекратяването на огъня в Йемен? Ще спре ли от своя страна Саудитска Арабия да се меси във вътрешните работи на Иран? Саудитците финансират сателитния канал „Иран интернешънъл“, който даваше тласък на протестите в Иран, както и трибуна на сина на шаха и на други дисиденти и изгнаници опозиционери.Ще спре ли Саудитска Арабия да финансира сепаратистките групировки на територията на Иран? Както и „Муджахидините на народа“, които от много години агресивно се борят от изгнание срещу режима в Техеран? Много са неизвестните.
- Стратегическите отношения между Вашингтон и Рияд са обтегнати заради убийството на дисидента Хашоги, заради войната в Йемен, заради отказа на Саудитска Арабия да се присъедини към санкциите срещу Русия, както и да увеличи износа на петрол. Само Джо Байдън ли е виновен за недоверието към Америка, което саудитското кралство очевидно демонстрира и с приемането на китайско посредничество в Близкия изток?
- Не. Роля за това изигра още призивът на администрацията на Обама към саудитците да приемат, че трябва да делят Персийския залив с иранците. Тогава тъкмо беше сключена иранската ядрена сделка. Изтеглянето на огромна част от американските сили от Ирак също имаше ефект. Както, разбира се, и договорката на Тръмп с талибаните за изтегляне от Афганистан – договорка, която се падна на Байдън да изпълни. А той го направи по начин, с който си заслужи критиките.
Така че политиката на американското свиване в Близкия изток не е рожба на Байдън. И е нормално саудитците да се презастраховат с допълнителни покровители, предвид това, че Съединените щати нямат желание да бъдат въвличани в нови войни в региона.
- Властта в Иран твърди, че сделката с Рияд е „политическо земетресение, което слага край на американската хегемония в Персийския залив“. Сменя ли наистина Саудитска Арабия лагерите, или просто се опитва да разнообрази източниците за своята сигурност?
- Не бих казала, че диверсифицира точно източниците на гаранции за сигурността си. Все пак саудитската отбрана е основана почти изцяло на американски оръжейни системи. На много скъпи и даже много хубави американски оръжия, както казва Доналд Тръмп. Най-малкото поне още известно време саудитците ще трябва да разчитат на Америка за поддържането на тези системи. Но смятам, че става дума просто за предпазливо и незначително рекалибриране на политиката им.
- Китайците безспорно отбелязаха точки като миротворци. Може би защото в случая наистина са в еднакво добри отношения и с двете страни и са безпристрастни, за разлика от позицията им спрямо руско-украинската война. Ключова ли беше наистина ролята им за саудитско-иранската сделка?
- Мисля, че повечето тежка работа беше свършена от други страни – Ирак и Оман. Освен това, ако прочетете внимателно тристранното комюнике от Китай, ще видите, че там става въпрос за две иранско-саудитски споразумения, които бяха постигнати в края на 90-те и през първите години на този век, още когато президент на Иран беше Мохамад Хатами. Какво всъщност са постигнали в такъв случай? Съживили са нещо вече постигнато!
Не смятам в никакъв случай, че тази китайска „победа“ може да се сравнява например със споразуменията от Кемп Дейвид между Египет и Израел. И дори с постигнатите по времето на Тръмп Авраамови споразумения на Израел с Бахрейн и Обединените арабски емирства, Мароко и по-късно Судан. Иранско-саудитската сделка е малка тактическа стъпка, която още не е ясно каква полза ще донесе.
- Дали Китай ще има волята и способностите да надгради постигнатото с предотвратяване на превръщането на Иран в ядрена държава?
- Ако Китай наистина иска да съхрани стабилността на Близкия изток и да предотврати нова криза и нова война, ще трябва да убеди Иран – дори ако той не приеме отново ядрената сделка от 2015-а – да спре ескалацията на ядрения фронт. Защото светът не може да си позволи още една война едновременно с тази в Украйна.
- Необходима ли е коренна промяна в подхода на Съединените щати към Близкия изток след този ход на Китай?
- Не. Изявленията от байдъновата администрация звучат като, че те дори са доволни, че Китай е подел най-после нещо полезно в Близкия изток и че Съединените щати вече не са единствените, които го правят. А и Америка не можеше да посредничи за такова споразумение, защото ние от десетилетия вече нямаме дипломатически отношения с иранците. А Тръмп опропасти възможността за стопяване на ледовете с това, че се отметна от ядрената сделка.
Според мен, Съединените щати ще продължат да помагат за поддържане на стабилността, когато могат, без да се забъркват в нови войни. Американската външна политика е фокусирана в момента в огромна степен в подкрепата за Украйна и в предизвикателството Китай.
- Байдън е обещал докато е президент да не допусне Иран да се сдобие с атомна бомба. Ще може ли да си изпълни обещанието?
- Надявам се. Не смятам, че прекрачването на тази граница отговаря на националните интереси на Иран. Това би довело до страхотна дестабилизация на региона, защото би провокирало и други държави, включително Саудитска Арабия, да се опитат да се сдобият с ядрени оръжия. Израелците ще трябва да отвърнат, а не знам дали има смисъл да го правят с военни средства. Никому не би било от полза нова ескалация.
- Критиците на израелския премиер Бенямин Нетаняху смятат, че с атаките си срещу съдебната власт в Израел той нанася тежък удар на сигурността на най-близкия съюзник на Америка в региона…
- Със сигурност това не помага на Съединените щати в региона и определено не е от полза на Израел. Нетаняху винаги е бил поляризираща фигура. Но този път надмина себе си с тази ужасна офанзива за отслабване на съдебната власт в Израел. Никога досега не съм виждала израелското общество толкова разединено и еврейската общност в Съединените щати толкова обезпокоена. Толкова дълбоки са вътрешнополитическите проблеми на Израел, че определено не може да си позволи нова криза с Иран.
- Навършват се 20 години от началото на войната в Ирак. Кремъл и апологетите му често оправдават с нея руската агресия и срещу Украйна, и срещу Грузия преди това. Имат ли основание да го правят?
- Имат, за съжаление. Съединените щати уверяват непрекъснато, че крепят основания на правила международен ред. Е, тъкмо те нарушиха правилата на този международен ред, когато нахлуха в Ирак преди 20 години без изрична санкция от Съвета за сигурност на ООН. Америка се довери на „разузнавателни“ данни, които се оказаха фалшиви, и се подведе по лъжите на някои иракски изгнаници и по желанието на неоконсерваторите, които искаха да преобразят Близкия изток.
Китай, Иран и Русия провеждат съвместни военноморски учения в Оманския залив
Катастрофа беше това. Едва ли Саддам Хюсейн липсва на някого, но не беше работа на Съединените щати да сменят режима в Ирак. Съдбата на тази държава не стана много по-добра. А освен това Близкият изток вече е пълен с провалени държави. Корупцията, некадърното управление и насилието властват и в Йемен, в Сирия, в Либия, в Ливан. Американската инвазия в Ирак е една от причините за бъркотията в Близкия изток сега. Мисля, че тъкмо тя беше повратният момент за Путин, който иначе подкрепяше изключително много Съединените щати във войната срещу терора след 11 септември 2001 година. Войната в Ирак, според мен, му даде основание да реши, че щом Съединените щати могат да нападнат една суверенна държава, тогава и той може. Дано и Си Цзинпин да не си е помислил същото за Тайван.
- Какво щеше да стане с Близкия изток, ако Америка не беше свалила Саддам?
- Преди всичко нямаше да загинат няколкостотин хиляди иракчани. И хиляди американски войници щяха още дълго да са живи. Нямаше да го има и страданието на толкова много оцелели с посттравматичен стрес.
Не зная дали щеше да има Арабска пролет – по-скоро не. И може би така щеше да е по-добре за Близкия изток. Защото опитите за постигане на повече свобода и демокрация в този регион се оказаха провал. Иран със сигурност нямаше да може да наложи толкова голямо влияние в Близкия изток – нямаше да го има т.нар. шиитски полумесец. Но на въпроса дали иранската ядрена програма щеше да поеме в различна посока, е много трудно да се отговори.
