През 1941 г. във Ваймар са поканени писатели от 17 страни, за целите на тази пропаганда. Норвежкият писател Кнут Хамсун, френският писател Робер Бразийяк и българската писателка Фани Попова-Мутафова са сред творците, които прегръщат нацистката "идея".
Пред Радио София сценаристът и режисьор на филма Милена Фучеджиева обясни, че пътят към Ада и българското участие е постлан с добри намерения, тъй като Фани Мутафова е имала намерение да изведе българската литература на европейско ниво и самата тя да получи европейско признание.
„За съжаление, е направила една доста погрешна преценка, че това може да стане на крилете на двуглавия орел на нацизма и е понесла една заслужена присъда за това, което е правила. Свидетелствата за абсолютно неопровержими. Аз открих един албум със снимки, със 76 фотографии, който е документирал пътуването на тази група писатели. Има всякакви писмени доказателства. В Народната библиотека има броеве от година и половина от учредяването на този клуб до разгрома на нацизма. Това са списания, вътре фигурира името й, тя е част от тази литературна нацистка пропаганда. Най-голямото доказателство са нейните думи“, каза Милена Фучеджиева.
Според нея, Фани Мутафова се заема с много силна нацистка пропаганда, когато се прибира в България.
„Има книга „Новата българка“, която е пълна с пропаганди за Хитлер, за нацизма, срещу евреите. Няма никакво съмнение за нейния нацизъм“, каза Фучеджиева.
Първоначално идеята й е да направи филм, който е реабилитиран, но попадайки на свидетелства за пропаганда от страна на Фани Мутафова, сценаристката и режисьор на "Ваймар експрес" променя фокуса си да не се занимава с живота на писателката след 9 септември, а да се занимава със живота й преди тази дата.
На фокус във "Ваймар експрес" са поставени отговорността на писателите във времена на големи политически сътресения.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
